Неделя, 20 Декември 2009 14:03   
Едно пътуване по По Гръмотевичния път с М5, CTS-V, Mercedes CLS 63 AMG и XFR
CLS класа - Тестове

Мълхоланд драйв"Whisky & Go Go", Сьнсет булевард: 02:35 часа, вторник, 3 март, 2009 г.
Няма no-добро място за четири супер седана, решили да премерят сили, от пътя между Ел Ей и Сан Франциско. М5, CTS-V и CLS 63 AMG се присъединяват към чисто новия XFR с 510 к.с за адското препускане.


Ако се вярва на Дейвид Линч - най-големия съвременен творец на видения в киното, булевардът "Мълхоланд драйв" е умопомрачителен калейдоскоп от джуджета, лесбийки и други странни персонажи. Поне такова впечатление оставя едноименният му филм от 2001-ва - една секси сюрреалистична холивудска приказка. От "Мълхоланд" се открива панорамна гледка към Лос Анджелис и към онова, което вършат милионите човешки същества там долу. И никак не е чудно, че Линч обича това място.
За щастие нашата мисия не е толкова трудна. За разлика от блещукащите в далечината светлини на Лос Анджелис звездите на преден план - четири скъпи седана, не крият никакви тайни. BMW, Cadillac, Jaguar u Mercedes-Benz. Тук няма никаква тайнственост - тези компании са произвели някои от най-добрите автомобили на XX век и няколко класики от началото на настоящото столетие. Освен това, подобно на неудачниците и психарите във филмите на Линч, четирите седана крият доста повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Най-вече мощност, и по-точно повече от 2000 к.с. - невероятно количество за четири автомобила от какъвто и да е клас, да не говорим за такива с по четири врати, багажник и най-експлоатирания силует в този бизнес. Последния път, когато идвах в Калифорния за подобно пътешествие, карахме четири типични суперколи от края на 90-те. Две от тях бяха с централно разположени двигатели, едната - с 8-литров V10, и нито една с повече коне от най-маломощната от тези. А днес човек има нужда от 500 к.с. само за да го пуснат тук. Четиридесет години след първата поява на "мускулестите автомобили" ние докарахме най-добрите им съвременни варианти обратно в духовната им родина.
Ето какъв е планът. Спазвайки традициите на Top Gear, той е доста схематичен, но все пак е някакъв план. Екипът на TG - главният редактор Майкъл Харви, арт директорът Чарли Тьрнър, кореспондентът ни на Западното крайбрежие Пат Девру, фотографът Антон Уотс и лаконичният му помощник Лари идват от старта от сериите "Наскар" на пистата "Вегас" със зачервени от нощния преход до Ел Ей очи. Аз пък току-що пристигам от Лондон, за да опиша следващия етап - 1600-километровото шеметно препускане на север към Сан Франциско. То обхваща - поемам си дълбоко въздух, "Сънсет стрип", Магистрала 101, Тихоокеанската крайбрежна магистрала, Пебъл Бийч, пистата "Лагуна Сека", вълнуващите пейзажи и пътища през долината Кармел, Монтерей и Сонома, пистата "Инфинеон", блещукащите светлини на промишления Окланд и приключва в Сан Франциско. Още се чудя дали да го описвам, или да накарам "Металика" да запише концептуален албум по него.
Точно както последната голяма енергийна криза спря производството на истинските "масъл карс" през 1973-та, така нашите четири автомобила - CLS 63 AMG, CTS-V, M5 и XFR, са напомпани само толкова, колкото са благоволили да разрешат законодателните власти. Наскоро срещнах човек, който многозначително окачестви президента Обама като "социалист", а когато се изсмях на думите му, за малко да си навлека боя. Като се замисля обаче, подобно твърдение не е напълно лишено от смисъл. Имайки предвид, че правителството на САЩ подпира ранената смъртоносно автомобилна промишленост, спъвана от все повече и повече екологични ограничения, и че губернатора Арни подкара хамьра си на водород, една гонка с мега седани с по 500 к.с звучи no-скоро като край на нещо, отколкото като начало.

Докато умората от смяната на часовите пояси ме тика все по-навътре в зоната на Линч, прямото, граничещо с арогантност поведение на CLS-a пронизва като нож. Двигателят му звучи поразително, при преминаване на по-ниска предавка колекторите ръмжат гърлено с мъжествена безпардонност като вокалиста на "Мотърхед" Леми, който все едно цяла вечер е квасил рокендролската си уста. Надеждата ми за здрав сън е попарена от разгонената двойка в съседната стая (тънките стени услужливо запознават гостите на хотела с подробностите, но все пак това е Ел Ей) и утрешният ден изглежда доста далеч.
"Сънсет стрип" би трябвало да се зарадва на тези коли. Мускулести, надменни, арогантни - представете си как в една от тях някой надрусан холивудски шеф лае по телефона на свой подчинен, докато нетърпеливо си пробива път в трафика, а в скута му активно е положила глава амбициозна руса старлетка. (Между другото гледахте ли Том Круз в "Тропическа буря"? Вземете под наем или купете този филм веднага.,.)
Ето че отново става дума за нещо повече.
BMW M5 винаги е бил естественият избор в този клас, но само на мен ли ми се струва, че напоследък изглежда малко поуморен? Напусналият баварската компания Крие Бенгъл доказа, че е сред законодателите в съвременния автомобилен дизайн, но не съм съвсем сигурен дали този безспорно велик дизайнер и забележителен творец наистина има афинитет към колите. М5 е подчертано интелектуално творение на промишления дизайн, но в действителност изглежда доста стерилен. Бенгъл би се справил доста добре за автомобилен "художник", ако реши да се преориентира към архитектурата.
Всички харесват CLS, особено в превъплъщението 63 AMG c 6,3 литра и 507 к.с. и цвят Дарт Вейдър черно. Длъжен съм да призная, че се отнесох към тази кола крайно несправедливо, когато тя се появи на бял свят в края на 2004-та. Онова, което изглеждаше като поредния опит на Mercedes да съсипе трудно извоюваната си инженерна репутация, за да запълни една смехотворна пазарна ниша, се оказа попадение в десетката от финансова гледна точка.
Да не говорим за Йън Калъм от Jaguar, за когото четириместен седан с четири врати и елегантен силует е не просто цел, а самият Свещен граал. Бившият му шеф настоя да удължи с още няколко сантиметра линията на покрива на XF, така че той не е толкова строен, колкото би трябвало да бъде. Със зейналата си паст и издути калници XFR не е и много елегантен. Тук обаче личи отношение към детайла, което осигурява една крачка преднина пред останалите и придава известна изтънченост на автомобила Четири дни по пътищата с него ще покажат дали това е достатъчно да предизвика онзи тип първична страст, която Jaguar очаква от всички нас и най-вече от американците.
Що се отнася go Cadillac-a... ще говорим за него по-късно, става ли? За момента.. разполага с 550 к.с. За начинаещите това трябва да е достатъчно,Зареждаме. Дори едно толкова рутинно действие има своите културни особености тук, в Ел Ей. Те имат нещо общо с начина, по който законтряте пистолета на маркуча и отивате да си купите от местната говежда пастърма. А, да, и с абсурдната, постоянно променяща се цена на бензина Последният скок отмина и макар да постресна малко американците, нещата вече се нормализираха. Преди да спрем на бензиностанцията, XFR е пълен наполовина и когато колонката изключва, на дисплея са изписани едва 19 лв. С други думи, за да се зареди догоре 60-литровият резервоар на този суперспортен седан с 510 к.с, са нужни едва 44 лв. Доста евтина енергия! Ако Обама наистина иска да подложи на изпитание "социалистическите" си убеждения и да намали наистина ненаситната консумация на енергия в Америка, представете си до какво може да доведе облагането с 65 процента данък на всеки литър бензин... Сигурно до убийството му.
Усещането да си в XFR е страхотно. Излизането от Ел Ей в час пик на керван от четири коли изисква известна концентрация и подчинената на логиката организация на контролните уреди на Jaguar-a е много полезна в това отношение. Според мен за момента това е най-добрата кола. Тя действа направо отпускащо, само дето не ми налива джин с тоник u не проявява неподправен интерес към благополучието ми. Разбира се, както твьрди рекламата, това е Новият Jaguar, така че старите заигравки с Джин и Джаг са тъпи. Затова по-добре да отбележим, че в нито един автомобил от предлагащите се в момента на пазара високотехнологичните устройства не са интегрирани толкова интуитивно, колкото в XF. С телематиката на тьчскрийна се работи лесно, не се налага да се завирате в някакви забутани подменюта само за да пуснете студен въздух към лицето си. А сребристият селектор за режима на трансмисия е чудесна идея. макар да има какво да се направи по отношение на ергономията.

И така. докато магазините за китари и охолството на "Сънсет стрип" отстъпват място на Магистрала 101 към Пасадена. XFR се представя впечатляващо. Из града просто не усещате, че под капака се крият 510 "коня" -подобно на всички Jaguar-u от ново поколение той се движи прецизно и без усилие, при ниски скорости върви гладко въпреки големите гуми и 20-цоловите джанти. И всичко, в това число и впечатляващо лекото управление, изглежда изключително професионално настроено. И тихо.
Когато се качих на Магистрала 101 и залепих педала на газта за пода обаче, ние се включихме, или по-точно телепортирахме, насред трафика така, сякаш последните пет секунди не се бяха случили. XFR е един от онези автомобили, при които скоростта е от друг порядък. Всяко нещо, което тежи 1891 кг, е склонно да се ускорява с известна достолепност, независимо от мощността си, но въпреки това Jaguar-ът се изстрелва като сритана котка.
Очевидно може да ускори от 80 до 110 км/ч за по-малко от 1,9 сек, колкото е рекордът на SLR McLaren. Характерът му мо>ке да е мек като тапицерията на интериора, но XFR все пак е един доста необуздан автомобил. Което, разбира се, означава, че той предразполага към известна доза "киселящина" - не успях да устоя на изкушението да изостана и да оставя другите три коли да изчезнат напред, след което да дам газ до дупка и да ги догоня, сякаш съм се закачил за тях с някоя от онези големи въдици в анимационните филмчета. Страхотно усещане. Дори при максимално ускорение колата не губи своята изисканост... суперчарджърът Eaton „twin-vortex" е с четири гърбици на ротор, което ни спестява обичайния за компресорите вой на високи обороти.
Все пак вътре не в съвсем тихо - с бързината си XFR предизвиква шумни реакции от нецензурно естество. А и интериорът си го бива. Сред множеството заслуги на Америка е и изобретяването на поставките за чаши, а в Jaguar-a те са в изобилие. Недостатъкът им е, че се пълнят прекалено бързо - на дьлъг път боклукът не просто се натрупва, а буквално размножава, но поставките за чаши в XFR са с размер XL Няма никакъв смисъл да се проектира автомобилен интериор по подобие на претенциозен водка-бар, ако ще се налага да държиш своя iPhone между зъбите, докато караш. В тази връзка прекрасната аудиосистема Bowers & Wilkins ви позволява да включите iPhone-а или iPod-a директно в колата и е толкова добра, че възпроизвежда дори компресирани МРЗ-ки с тътен като на концерт на "Уембли". Както вече споменах, усещането в тази кола е страхотно.

Излизането от Ел Ей отнема цяла вечност. Като чуете предградия, може би си представяте спретнати градини и викториански пейзажи, но Южна Калифорния е мястото, за което са измислили израза "нерегламентирано разрастване на градските зони". Моловете, сглобяемите конструкции, ниските промишлени постройки, включително един закрит център на Lamborghini в Калабасас, се редуват миля след миля. Това е страната на Бил и Тед, където слънцето и марихуаната потискат стремежа към самоубийствена лудост. На два часа от Ел Ей се простира Санта Барбара. Маса богати типове от шоубизнеса, включително Стивън Спилбърг, Джон Клийз и за мое учудване роденият край Лондон Мартин Гор от "Депеш Мод", живеят тук и никак не е трудно човек да се досети защо. Слънцето е по-ярко от другаде, а при всяко вдишване дробовете ти се пълнят с океански въздух, доста по-чист от прочутия с разнообразието си от съставки смог на Ел Ей, Санта Барбара е онова, което се получава, като се поизгладят недостатъците на крайбрежните квартали на Ел Ей - там дори скейт-паркът е чист. Има само един проблем - всичко е толкова хубаво и спретнато, че създава усещане, че цялото място е взело антидепресант за успокоение.
Cadillac CTS-V е доста груб начин да излезеш от града - помпозна противоположност на безшумния XFR. Вече доста километри, тласкан неуморно от суперчарджъра си, той ме зяпа злобно в огледалото със зурлестата си муцуна. С размери някъде между 3-та и 5-а серия на BMW, Cadillac-ът бие и двете немски машини по присъствие. Това не е чак толкова хубаво, защото, макар гранитният му силует да се харесва днес, не е ясно какво ще стане след един месец. Или следващата година.
Невероятно мощният 6,2-литров V8 означава, че знам какво ще правя след 3,9 секунди - ще летя със 100 км/ч. Ако XFR е необуздан, то CTS-V си е направо за връзване. С него не просто яздиш, а no-скоро опитваш да се задържиш на седлото. Добре де, някои от нещата под предния капак не са доизпипани като например горния разпределителен вал с по два клапана на цилиндър, но в останалото създателите на тази кола наистина са се постарали. Амортисьорите са магнитни. Електрониката на шасито предоставя приличен набор от възможности и управлението е доста добро. И не забравяйте, че това нещо може да пробяга "Нордшлайфе" за 7 минути и 59 сек. Доста впечатляващо.
Вътре има масивни седалки Recaro, алкантарата не е пестена, а върху интериора са се трудили същите хора, изпипали и Bugatti Veyron. Таблото прилича на нещо, нарисувано набързо от Пикасо през кубистичния му период - това май не е точно комплимент. За сметка на това обаче тъчскрийнът на CTS-V се скрива, когато поискате от него да стори това, и предлага не само невероятно точна сателитна навигация, но и тридневна прогноза за времето. Колата разполага с чудесна аудиосистема със сателитно радио, благодарение на което никога не излизате от обхвата на рок станциите (Списъкът им е безкрайно дълъг и също толкова забавен.)
Харесва ли ни Cadillac-ът? Рано е да се каже Докато излизаме от Лос Оливос (обядвахме в ресторант, показан в любимия филм на всеки енолог - "Отбивки", който ни хареса по съвсем различни причини...), опитах да направя трампа "Искаш ли да покараш Cadillac-a, Майкъл?" "Не особено", остро реагира той, преди да се настани обратно в CLS-a, към който се бе привързал по естетически съображения. Междувременно Пат прави страхотно сравнение, "Мощността на CTS-V е като да седиш на опашката на динозавър. Докато се случи нещо, минава време, но когато това стане, сякаш адът се отприщва", казва той и се качва в BMW-mo. След този внезапен изблик на незаинтересованост съм принуден да си остана в Cadilldc-a. Боже мой, наистина е бърз. Бърз е не като XFR, a някак необуздано, почти отблъскващо бърз. Тайната на успеха на тези коли е в способността им да пускат и спират стихиите по ваше желание, И въпреки бруталния си характер Cadillac-ът се носи съвсем ненатрапчиво и безпроблемно се справя с лошите настилки и с останалите неравности по пътя. Започвам да харесвам тази кола.

Спираме отново пред (печално) известния мотел "Madonna Inn" в Сан Луис Обиспо. Открит през 1958 от Алекс Мадона, той очевидно е изграден от скалите, останали от строителството на Магистрала 101 и всяка от 109-те му стаи се отличава с индивидуална отблъскваща грозота. Постмодернистът Умберто Еко също не я харесва много: "Нека просто кажем, че докато прелиствал албум с работи на Гауди, Алберт Шпвер погълнал случайно прекалено голямо количество ЛСД и започнал да строи сватбени катакомби за Лайза Минели." В действителност положението е още по-зле, но има писоар, оформен като шадраван, което придава на мотела известен чар.
Докато бил на посещение в Чикаго, Оскар Уайлд бил попитан защо смята, че в Америка има толкова много насилие. "Това е съвсем очевидно. Причината е, че тапетите ви са много грозни", отвърнал той. Историята не казва дали е успял да стигне до Тихоокеанската крайбрежна магистрала, но уайлдовската ирония тук е неуместна - това е един от най-красивите пътища 8 света. Магистрала 1 разкрива прелестите си постепенно - започва от тюленовата колония край Сейнт Сапмиън, но след това красивите гледки наистина спират дъха. Синьото небе отстъпва място на навъсените облаии и скоро дъждът се изсипва по един съвсем некалифорнийски начин. Още едно изпитание за разностранните възможности на нашия квартет - колко коли с мощност над 500 к.с. искате да летят по подобен път в проливен дъжд?

BMW M5Сега съм в BMW-тo. Колата е предназначена за тукашния пазар и най-големият шок е шестстепенната механична предавателна кутия, за която американците изрично и категорично настояваха. Това е доста странно, като се има предвид колко ги бива в BMW в тази насока, обаче комбинацията М5 с механична кутия просто не е добра. (забележете, в Европа алтернативната SMG вече остаря, отстъпвайки пред PDK на Porsche, DSG на Audi, собствената разработка на BMW - DCT, и най-вече впечатляващо плавния ZF 6 Jaguar.) Всъщност BMW М5 предизвиква у мен противоречиви чувства - винаги съм харесвал тази кола, но не мога да й се насладя като хората, тъй като Магистрала 1 става все по-тясна и по-технична за каране. BMW-тo е с 61 кг по-леко от XFR, но създава усещането, че е доста по-тромаво и иска повече усилия, за да се движи плавно. Този V10 излезе преди едва пет години и вече не го бива.
Пат вече отбеляза, че при продажбата на тази кола трябва да бъде включен и курс за овладяване на гнева. Разбирам какво има предвид. Като изключим размерите, основният й проблем е мощният двигател - той работи по-добре при големи натоварвания, което на този път означава да се движи с неописуем вой на втора, докато тъпанчетата ти се пръснат. XFR е съвсем различно нещо - отлично настроената автоматична трансмисия, при това с пера зaд волана, носи колата бързо и точно, сякаш Скарлет Йохансон ти шепне нежни глупости в ухото, докато баща й Щефан управлява. Сравнете параметрите. Jaguar-ът разполага с въртящ момент от 625 Нм при 2500-5500 об/мин - точно когато ти трябват, докато BMW-тo постига 519 НМ при 6100, тоест щом вече нямаш нужда от тях.) М5 си е впечатляваща кола, но нито един от нас не е попаднал в плен на чара й. Всъщност неколцина от групата направо я мразят..
Междувременно любовната история между главния ни редактор и Mercedes CLS 63 се задълбочава. Майкъл е голям любител на секси продуктите, а няма спор, че CLS е страхотен автомобил. По динамика може и да отстъпва пред XFR, но именно това е колата, с която бихте искали да отидете на големия купон, и тази, която най-вероятно ще ви осигури, да говорим направо - секс. XFR е създаден да доставя удоволствие на шофьора, а CLS - да радва тълпата. И го прави. Подозирам, че невероятният 6,3-литров двигател без турбокомпресор е по-читав от 7-степенната трансмисия, за която е закачен, и макар че шасито е поостаряло, колата е наистина страхотна. Тя е no-скоро отлично балансирана, отколкото много пъргава. Mercedes прави бързи автомобили по-дълго от повечето други компании и това личи. И така, CLS водеше кервана по спиращия дъха мост "Биксби" на Тихоокеанската магистрала.
Тогава се случи. Майкъл бе на десетина метра пред мен и вкара Mercedes-а в поредния плавен завой, когато от склона се отцепи масивно парче скала и се стовари пред колата. Навсякъде се разхвърчаха парчета от автомобила и от скалата и ми се наложи да слаломирам между тях. CLS-ът спря встрани и Майкъл, Антон и лаконичният Хари излязоха от него ошашавени. Изглеждаха доста стреснати - само миг по-късно скалата щеше да влезе при тях през предното стъкло. Сега предната броня е претърпяла цялостен фейслифт, под десния фар зее огромна дупка, част от радиатора е огъната навътре, а по предния капак има вдлъбнатини.
Гадост. Обаче, като изключим тези тежки телесни повреди с геологичен произход, колата се чувства много добре. Преглеждаме я основно и позакърпваме на едно странно място, наречено "Горда спрингс", точно под удивителния Биг сър, след което се отправяме към Монтерей за нощувка. Цялото крайбрежие е обвито в призрачна сумрачна мъгла. По радиото върви парчето "Riders On The Storm" на "Дорс". Странно, всички вече харесваме Mercedes-a - повече защото: а) никой не пострада и б) след удара в скалата той само се поотърси и продължи. Това е кола за купон с достойнство. На следващия ден снимахме, ходихме до Пебъл Бийч, където имахме среща, и потеглихме в 3 часа следобед. Спираме на "Лагуна Сека"- Живописно състезателно трасе, което се отличава с удивителните наклони и с един от най-интересните завои в света - "Тирбушона". В момента текат тренировки, така че не можем да изкараме колите на пистата, но нямам съмнение, че Jaguar-ът ще се справи най-добре. Обикновено излишното тегло проваля автомобилите на състезателното трасе, но макар че тежи два тона с възрастен зад волана (доста по-тлъст е от по-големия XJ), XFR най-добре успява да скрие килограмите си.
Последното изпитание е дълъг, но наистина невероятен обход през долината Кармел. В Калифорния сякаш са представени всички природни красоти на планетата и само на два часа път от Тихоокеанското крайбрежие навлизаме в гора от книгите на Толкин. От двете страни на пътя се издигат хълмове със спретнати ферми и земеделски земи като за снимка (Америка наистина е като един голям филм). През следващия един час се движим по един от най-добрите пътища в света. Той си има всички достойнства - дължина, непредвидими смени на настилката, коварни сводести участъци, остри обратни завои и всичко това насред нищото. Като изключим една жена В 20-годишен Mercedes 560 SEL, не срещнахме никого. Антон и Чарли отпрашиха напред с Cadillac-a, Пат се движи втори в BMW-mo, Майкъл го следва с Mercedes-a, а аз се нося след тях с XFR-a. А на него този пьт даже му хареса. Изключвам DSC-mo (за целта натискате бутона в продължение на 10 сек, така че не може да го сторите случайно) и дори не се налага да се държа френетично като останалите двама, Jaguar-ът се приспособява отлично и не усеща неравностите и промените в настилката, което не може да се каже за CLS-a. Колата се подчинява безропотно и отива там, където й кажете. Е-диференциалът и променливото адаптивно окачване са невероятни помощници. С толкова мощност тя, разбира се, поднася, но нито за миг не излиза напълно от контрол.
Jaguar-ът се справи с трасето толкова добре, сякаш това е нещо съвсем обикновено. Колата се кара бързо и с изключителна лекота при която работата на спирачките не се влошава съществено след сериозно каране.
Когато спираме - след 45 минути, пулсът се е учестил, но дланите ми са сухи. Останалите двама май не са прекарали толкова добре. "На подобен път Mercedes-ът е неприятен за каране", казва Майкъл. Пат просто псува. Някой да се обади за уроците по овладяване на гнева, моля? Връщаме се на 101, насочваме се на север край залива на Сан Франциско и Окланд - голямо пристанище и най-промишлено изглеждащата зона В този район, след което влизаме В долината Сонома. Тук има предимно лозя, но сред тях се намира пистата "Инфинеон". Там имаме среща с група истински състезатели от сериите "Транс-ам". Те ни карат да се чувстваме, сякаш караме някакви корейски малолитражки, и не просто палят, а направо избухват. (Видях как страничният ауспух на една от тях остави 6 грунда следа, която ми напомни за първата поява на тиранозавъра в "Джурасик парк".)

Приключваме в Сан Франциско - най-бохемския и най-европейски град в САЩ, а колите са подредени според естествената йерархия, определена от двата дни път. Разбира се, прогнозите за разход на гориво не са се сбъднали заради оптимизма на производителите, съчетан с ентусиазма на шофьорите, XFR е харчил по около 15,7 литра на 100 км (от Jaguar дават среден разход 10,2), че и повече, а останалите три се колебаят между 15,5 и 16,8. Дори в страна, в която горивото е по-евтино от кока-колата, тези цифри звучат смущаващо.
Не така обаче трябва да завършим разказа си, Cadillac-ът е добър. Не само защото лети като ракета и се държи добре на пътя, но и защото се вписва в средата. Добър е. Едва ли ще се държи толкова добре по магистралите в Европа, но ни се понрави. Нито един от нас не хареса BMW-mo. Качеше ли се някой от екипа на TG в него, повече не искаше да го приближи. Малко грубо, може би малко лудешко, но не и толкова, че да бъде забавно. Странна кола - кара те да полагаш непосилен труд, за да изцедиш най-доброто от нея. Отблагодарява се само ако винаги я караш като "киселяк", а това понякога е уморително. Следващото М5 явно ще бъде с V8 с два турбокомпресора, което означава, че дори BMW вече не вярва, че ненаситният V10 е добър вариант. С неговите Dynamic drive, EDC, М-бутон и глупави "активни" седалки, предлага на шофьора объркващ набор от възможности. Проблемът е, че нито една от тях не струва. Jaguar XFR е доста по-успешно оптимизиран. Той е една удивително добре направена кола - тих магистрален крайцер с невероятен плам в тумбака. В общата класация топ е безспорен победител, но още малко стил в екстериора не би му се отразил зле. Освен това е малко по-евтин от CLS 63AMG, което решава спора. Все пак Mercedes-ът спечели сърцата на всички нас и успя да намери място в гаража на мечтите на TG. Бърз е, изглежда страхотно и ви кара да се чувствате чудесно. Така е, повярвайте. Той бе истинската звезда в това шантаво пътуване,

Най-великият завой на света...
Завоят Тирбушона на Лагуна СекаЛяв завой, последван от доста плавен десен... не изглежда особено трудно, нали? Но е почти невъзможно да се вземе правилно и точно това са удоволствието и болката на "Тирбушона" на "Лагуна Сека", казва Пийт Лайънс
НЕ Е БЪРЗ, НО МОЖЕ ДА ВИ изправи на нокти и още как! Забоят "Тирбушона"" на "Лагуна Сека", или иначе казано, осмият завой, е световноизвестен с три неща. Заходът към него е сляп, левият завой пропада почти отбесно надолу, а през 1996 г. Алекс Занарди точно там направи И™ ""следна обиколка и измъкна званието в Champ Car nog носа на Херта. Оттогава са минали навсякъде из YouTube.
Нека оставим на снимките и кадрите да говорят сами, аз искам да ви разкажа за преживяванията си в колата с Бернд Шнайдер.
През 1997 г. той спечели старта на "Лагуна Сека" от FIA GT1 сериите с Mercedes CLK GTR и стана шампион. На следващата сутрин в понеделник предложи да изкара ангелите на медиите със своето 6-литробо супер купе и аз веднага вдигнах ръка.
Като всеки друг състезателен автомобил, и този приличаше на гигантски карт. Твърдо окачване, енергичен отклик на волана, но с невероятно ускорение във всяка една посока. В бързия четвърти врата ми не устояха и главата ми се изби болезнено.
Сега да дойдем направо до осмия завой. За толкова много години аз самият никога не съм успял да мина "Тирбушона" по най-добрия начин, независимо дали на четири или две колела. И Шнайдер ми показа защо. Той влезе в завоя относително бавно и в първите метри на лявата дъга колата остана прилежно залепена за асфалта. Но точно преди точката за завиване, на самия ръб на рязкото спускане, Шнайдер закова педала в пода и аз усетих как предните колела се вдигат във въздуха...