Понеделник, 14 Декември 2009 15:11   
Mercedes E класа - развитието на моделите
E класа - Тестове

Мерцедес Е класа

Ponton – Серията W 120/121 ce произвеждаше kamo 180 и 190 om 1953 go 1962;
Heckflos
– Модата започна през 1959 в Щутгарт. През 1961 г. се появи W110 като 190.
Strich 8 – Серията 114/115 написа история за Mercedes от 1967 до 1976 г.
W123 – Произвеждаше се go 1985 г., имаше много големи срокове за доставка, днес е предпочитания Youngtimer модел.
W124 – От 1985 до 1995 г. В средата на 1993 се превърна в познатата Е-класа.
W 210 - Произвеждан от 1995 до 2002 г. Познава се лесно "лицето с 4 очи".
W 211 - Сега с нов фейслифт и има задачата да върне добрия имидж.
W 212 - На пазара от 2009 година

EДНА БЕЗКРАЙНА ИСТОРИЯ...започнала безобидно и превърнала се в драма, Редакторът ни Родац се зае с проследяването й, До щастливия й край?

Когато преди 20 г. видях тогавашната нова серия W124, си помислих: крайно време беше да сменят стария W123. След десетгодишно присъствие моделът бе станал толкова вълнуващ, колкото ежедневния път до работата ми.
Новият обаче повдигаше адреналина, заинтригуваше със своя характер. Отпред класически Mercedes, отзад внушителен дизайн. Реакцията на клиентите бе подобна на моята. Още през 1986 г. бяха продадени над 140 000 автомобила от средния клас на Mercedes. Разбира се, тогава не предполагах, че това ще бъде бащата на легендарния по-късно Mercedes Е-класа.
За начало ние журналистите бяхме поканени на техническа среща от тогавашния шеф на концерна Вернер Нифер. Темата бе за сигурността и качеството на новата средна класа на Mercedes. Въодушевеният инженер ни показа тогава детайли, които нямаше да открием в нито един проспект.

Например:
защо автомобилът имаше отпред двоен под, запълнен със стиропор, как се премества жабката в случай на пътно произшествие или защо подлакътниците имат телескопични опори. При катастрофа стиропорът следва да предпази седящите отпред от наранявания на ходилата, жабката не бива да се придвижи във вътрешността на колата, а при страничен удар подлакътниците не бива да влязат в хълбоците. След обиколката из завода бе изтъкнат високия дял на собствено производство. Причина: така може незабавно да се реагира при наличие на неизправности и грешките да бъдат поправяни, вместо да се губи време с комуникацията с чужди доставчици например при производството на скоростни кутии или оси.
Онова, което последва, противопоставяйки се на тази теория, се превърна в автомобилна история със скандален характер. В началото серията 124 имаше различни неизправности, които естествено изкараха на барикадите първо таксиметровите шофьори. Чупеха се оси, скърцаха люкове, седалките не издържаха. Разбира се, позната ни е репликата, която чуваме винаги при появата на нов модел: „Е, предишният модел беше вечен." Първо беше 170 D, после 180 D, по-късно се появиха 200 D, /8 (т.нар. Strich-achter), W123, W124. И тaKa нататък.

Понякога стартерът отказваше, a ABS не винаги действаше

Серията 124 действително нямаше щастливо детство. Тогавашният ни автомобил за продължителен тест постоянно ни изнервяше с повреди от всякакъв вид. Понякога стартерът просто не въртеше, понякога ABS забравяше да действа, накрая дори се счупи диференциалът. Нека обобщим: 250 TD обичаше много своя сервиз. Спомням си, че когато навремето гаранцията на автомобила вече беше минала и той се озовеше в сервиза вследствие на счупено рамо на чистачката или поради проблеми с разпределителния вал на някои 2.3-литрови двигатели, много клиенти не оставаха доволни от сметката.
С активна политика за модела Mercedes успя да отклони вниманието от слабостите. Отново бе произведена дълга версия, Т-моделът, Coupe и дори четириместен кабриолет. Повече светлина обаче имаше в GTI-искрата. Това, което се търсеше, бе мощност. Поне така твърдяха производителите. Тъй като BMW още през 1988 г. изкара на пазара своето М5 с внушителните 315 к.с, две години по-късно Mercedes извади 5-литровата SL-машина и възложи на Porsche да направи от нея 500 Е. 5,5 кг на конска сила, резултатът бе общо 326 к.с. И то за автомобил, чиято база стартира от 72 к.с. Мерцедесът на Porsche направи реактивен старт. При цена на бройка от 134 520 ДМ, в Щутгарт направо удариха джакпота. Дори моделът 500 SL бе по-евтин.
Въпреки това, рядко се впечатлявам толкова от някой автомобил. Тази (за съжаление) ограничена до 250 км/ч състезателна кола се появи скромно, но въпреки това криеше значителни качества под капака си. Установих следното: никой не се нуждае от толкова мощност. Но пък бързо свикваш с нея, когато пистите изглежда вече нямат наклон.

Екстремно: с Brabus Е-класата достига скорост 350 км/ч

Навремето не съм предполагал, че междувременно освен AMG, тунинг фирми като Brabus ще предлагат Е V12 с 640 к.с. - най-бързата разрешена за движение по пътищата лимузина на света. Къде ще карам с нейните максимални 350 км/ч? Честно си отговарям: никъде. При такава скорост дори магистралите в равнинните държави те карат да настръхваш. Подобен Brabus струва доста пари - 350 000 евро.
Нека се върнем към нормалния живот. След като първоначалното „Е" (от немски: Einspritzung - впръскване) в средата на 1993 г. мина от дясната в лявата част на обозначението на модела, тоест се роди днешната Е-класа, продажбите продължиха да спадат. Когато през 1995 г. най-после бе представена серията W210, търговците си отдъхнаха. Продажбите отново тръгнаха нагоре, за да паднат стремглаво през следващите 6 години.
Разгръщаме AUTO BILD 1/98: докато нашият автомобил за продължителен тест Е 320 се представяше мъжки и успешно защитаваше мита за надеждността на Mercedes, се обадиха първите читатели със своите проблеми. В техните коли - само на 3 години - се бе появила „червено-кафявата чума". Отначало само по вратите и кухите пространства, после и по оси и пружини. Колегите ми, отговарящи за оплакванията, изкараха доста безсънни нощи в редакцията.
Но когато се стигна до отказ на електронна спирачка, търпението на много клиенти се изчерпа. А който е прочел и арогантните твърдения на търговците (нещо като „Mercedes-ът е компромис на високо ниво..."), сигурно разбира защо междувременно побеснелият член на Управителния съвет д-р Екхард Кордес извика в началото на миналата година 1,3 милиона автомобила за сервизна акция.
След този преглед и новата Е-класа всичко трябва да върви по-добре. Длъжни сме да вярваме и вече го разбрахме. Междувременно отговарящите за оплакванията колеги имат по-малко грижи с Mercedes. Нашият автомобил за продължителен тест Е 320 CDI Т издържа безпроблемно 100 000 км. И дори се нареди на второ място във вечната класация за сигурност.
Много по-интересно е сравнението с разхода на гориво на автомобила от продължителния тест днес и в миналото. Преди почти 17 години моделът 250 TD с 90 к.с. имаше среден разход от 9,2 л дизел. Модерният Е 320 CDI Т се задоволи с 8,9 л. Колко бе мощността му? Двеста и четири конски сили! Това се казва напредък!

Сегментът на А6, BMW „5-ца" и Е-класата годишно стигаше до обща продукция от 580 000 (2001 г.) до 750 000 (2004 г.) автомобила. Миналата година бяха 674 000, при които Mercedes успя да задържи водачеството си, докато Audi за първи път надмина производство на А6 от над 200 000 автомобила, с което изпревари „петицата" на BMW.
Важното е, че тези автомобили се произвеждат в Германия. Поне засега.

Тунинг фирмата Brabus още npegu 10 години произведе 12-цилиндров модел с 582 к.с, в момента можете да си купите вариант с дори 640 к.с. 500 Е (326 к.с.) трябваше да се конкурира с BMW „5-ца". С дългите си версии Mercedes винаги е жънел успехи сред таксиметровите фирми.
От автобилд