BMW 335i-турбото побеждава работния обем
При 335i Touring усещането за V8-двигател се осигурява от агрегата Twinturbo. 3-литровият мотор с директно впръскване се захранва с въздух от два турбокомпресора, които ползват един общ интеркулер.
Нека го кажем направо - при BMW турбото не е предназначено за икономии, а по-скоро служи за ограничаване на „жаждата" на един „спортист". 335I двигателят е истински турбозвяр. BMW са „напомпали" редовия 6-цилиндров двигател по всички правила на модерното двигателостроително изкуство и успяват да извлекат 306 к.с. и 400 Нм от 3 литра работен обем. И къде всъщност е скрит принципът Downsizing при този агрегат с доста голям работен обем? В характера на разгръщането на мощността. По принцип 335i се устремява напред като огромен 8-цилиндров двигател, мощността е на разположение при всякакви обороти, агрегатът понася бавно шофиране с под 1000 об./мин и не се „плаши" и от много високи обороти. Това се дължи на двете турбини, всяка от които захранва по 3 цилиндъра. Това позволява на турбокомпресорите да реагират много по-спонтанно от един по-голям, единичен. Освен това директното впръскване с екстремно бързи пиезоинжектори осигурява оптимално захранване с гориво. Тази сложна система на двойно свръхпълнене се предлага от BMW само при големия 6-цилиндров двигател. Наистина, това позволява постигането на много висока мощност, но и цената също е висока - минимум 96 300 лева.
ИЗВОД
Средният разход на гориво от 11 л/100 км не ни позволява да наречем това BMW икономичен модел, но на фона на мощността това е забележително постижение. И нещо много по-важно - при шофиране 335i ви дава усещането, че под предния капак работи потентен 8-цилиндров двигател, свръхпълненето се отразява изключително хармонично на разгръщането на мощността на агрегата. Жалко, че този Twinturbo е толкова скъп.

Mercedes Е 250 CGI- мощен като V6
Е-класата „лъготи" с означението си - на задния капак пише „250 CGI", докато всъщно двигателят е 1,8-литров '. Той развива висока мощност благодарение на турбокомпресора 2, а 5-степенната автоматична трансмисия прикрива слабоспа при ниски обороти.
Тази Е-класа обещава голям работен обем - според надписа на задния капак автомобилът се задвижва от двигател с работен обем 2,5 литра. И точно такова е и усещането при шофиране -но на практика означението „250 CGI" е доста подвеждащо. Защото внушителната Е-класа трябва да се задоволи с 1.8-лит-рово моторче. Това не е недос¬татък, защото благодарение на
балансиращите валове агрегат работи почти без вибрации, почти като V6, развърта се леко и добре подхожда на характера на автомобил от този клас. Благодарение на турбокомпре¬сора. Той позволява на четири-цилиндровия двигател да развие 204 к.с. и внушителните 310 Нм въртящ момент. За съжаление те рядко могат да бъдат използ¬вани при ниски обороти. Защото
5-степенната автома¬тична трансмисия (серийна при 250 CGI) има нещо против и веднага превключва низходящо, когато водачът натисне педала на газта с повече от 1/3. Жалко, защото този много хар¬монично „напомпан" CGI може много повече, отколкото да се развихря над 2000 об./мин. Поради това и разходът на гориво се увеличава ненужно, и Е-класата харчи близо 9 литра на 100 км. Предшественикът със сходна мощност (Е230 с V6-двигател) харчеше около 1 литър повече.
ИЗВОД
Mercedes ни предоставя доказателството, че дори и във високия клас малкият работен обем на двигателя не е свързан с лишения по отношение на мощността. В комбинация с автоматичната трансмисия четирицилиндровияттурбодвигател се представя чудесно. Наистина, постигнатият от нас среден разход на гориво можеше и да е по-нисък, стига трансмисията да не превключваше прекале¬но рано на по-ниска предавка.
 

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ