История на Mercedes
Събота, 06 Декември 2008 21:44   
История на Мерцедес
Съдържание на статията
История на Мерцедес
Още за историята
Всички страници

КАРЛ ФРИДРИХ БЕНЦ 
снимка на Карл Бенц от 1 октомври 1883 година Роден на 25 Ноември 1844, внук на ковач и син на локомотивен машинист, заедно с доставчика на материали, търговецът на желязо Макс Розе и търговеца Фридрих Вилхелм Еслингер основават в Манхайм фирмата "Бенц и сие"Бенц и Ко. Райнише Газмоторен-Фабрик, Манхейм.
През 1884 година , създава четиритактов двигател с мощност 2-3 конски сили и 250 оборота в минута
16 декември и 23 декември 1883, - Готлиб Даймлер роден на 17 Март 1834 защищтава свой Газов двигател със запалване в горивна камера с патент „DRP No. 28022“. Също получава патент „DRP No. 28243“ за системата Регулиране на скоростта на двигателя с помощта на изпускателен клапан. Тези два патента — са основата за първият бързо оборотен двигател с вътрешно горене.
29 август 1885, - Даймлер регистрира „Reitwagen“ за газов или бензинов двигател като патент „DRP No. 36423“.
29 януари 1886, - За своята триколесна моторна каляска Карл Бенц получава патент „DRP No. 37435“ — свидетелство за раждане на автомобила.

Патентованият през 1886 г. Motorwagen
Возилото с три колела е с двигател, разположен на задната ос, четиритактов и с един цилиндър. Мощността на агрегата е била едва 0,9 к.с. Максималната скорост на превозното средство от XIX в. е 16 км/ч.
Същата година по случай рожденият ден на жена си, той превръща един файтон в първия 4-колесен автомобил. Първият тест на машината се е състоял на З юли 1886 г. в Манхайм. - Берта Бенц и двамата и синове Евгений и Ричард тръгват в най-дългото пътешествие в дотогавашната автомобилна история. Тя използва патентованият автомобил на Бенц и пътува 90 километра от Манхайм до Форзхайм . Benz & Cie. разработва първия многоцилиндров двигател, който Бенц нарича контра двигател където цилиндрите са разположени един срещу друг.
Популяризирането на автомобила е свързано с успехът през 1887 година на "Бензинката" на изложението в Мюнхен.
По същото време, друг германец Готлиб Даймлер роден на 17 Март 1834, заедно с Вилхелм Майбах създават в Канщат на улица Таубенхайм №13 двигател с невероятните за времето си 600 оборота в минута.

Daimler Riding Car 1886 - Карета с двигател на Даймлер.
29 септември 1888, - След като, Даймлер лицензира пакет за САЩ, Уилям Стейнвей основава „Даймлер Мотър Къмпани “ (Daimler Motor Company) на Лонг Айлънд, Ню Йорк.
1889 - Готлиб Даймлер представлява новия двуцилиндров V-образен двигател, с 1,5 конски сили , при 600 оборота в минута
1889 - Автомобил „Даймлер“ с метални колела.
Следствие на разработката която реализират Даймлер и Майбах поставят метални колела и двуцилиндров V-образен двигател.
1889 година на световното изложение в Париж за първи път 2-та автомобила застават един до друг. Даймлер печели симпатиите на французите и поръчките заваляват една след друга. Възходът на фирмата започва, когато представителят на Даймлер в Париж, Едуард Сарацин чрез чаровната си съпруга Луиза спечелва собственика на "Пакар и Льовасор" - Емил Льовасор (тогава в най-хубавите си години). С лицензиите на патентите на Даймлер, Луиза и Льовасор свързват Даймлер с Арманд Пежо(производител на велосипеди и парни котли), който искал да прави коли "Пежо" с Даймлерови двигатели.
1890, Вилхелм Майбах построява първият 4-ри цилиндров двигател. Двигателя е с тегло 153 кг, поставлява 5 к.с. при 620 об.мин.
28 ноември 1890, - С огромната за времето си сума от 600000 марки и Нотариален сертификат от Щутгарт, „Даймлер-Моторен-Геселшафт“„ (Daimler-Motoren-Gesellschaft (Daimler Motor Company, DMG) е официално регистрирана и съществува до 1926г.
1892, - Вилхгелм Майбах и Готлиб Даймлер разработват образец на двигател Феникс (Phoenix), който ще започне да бъде поставян в автомобили, камиони, кораби и самолети

Тежката дума в управителният съвет имал Макс Дутенхофер-притежател на барутни фабрики край Рейн във Вествалия, собственик на фабриката за оръжие "Маузер" , както и член на управителният съвет на Нобеловият концерн за динамит. В опиянената от автомобила Франция на поредица от състезания, колите с двигатели "Даймлер" печелят безапелационно в конкуренцията на парните, газовите двигатели и електромобилите.
Първият сериен автомобил автомобил с вътрешно горене на 4 колела - моделът Victoria се появява през 1894 г.
Друг модел - Velo, пък участва в първото състезание Paris-Rouen. През 1895 г. Бенц построява и първия си камион.
Идеите на Готлиб Даймлер са съпоставими с тези на Бенц. През годините между двамата съществува жестока конкуренция, придобиваща опасни очертания най-вече по състезанията.
По това време се появяват моделите "Даймлер-Виктория" на "Панар-Льовасор" и бенцовите "Виктория" и "Вело". Няколко години преди смъртта си през 1897г.,Даймлер изнася на пазара моделът "Феникс" с конструкция чиято концепция е валидна и до днес.
16 юни 1897, - Първото моторизиранно такси,„ Даймлер-Виктория“ с табела такси, тръгва в Щутгарт. Фридрих Гринер основава първата компания за таксиметрови превози с автомобили.
1 октомври 1898, е основано командитното дружество -„Даймлер-Моторен-Геселшафт- двигатели “ поставя първия 4-цилиндров двигател в автомобил „Даймлер Феникс“, което през 1906г. се преименува на "Аустро-Даймлер".
  През 1903г. Карл Бенц напуска управителния съвет на собствената си фирма-причината нездравия климат създаден от алчните едри акционери.
На 6-ти Март 1900 година почива Готлиб Даймлер!
През 1901г Вилхем Майбах създава усаваршенстван модел на "Феникс".Подтикът за това идва от Австро-Унгарския аташе в консулството в Ница, а впоследствие генерален представител и председател на управителният съвет на на заводите "Даймлер"-Емил Йеленик. Този революционен модел е кръстен на името на 11-год.дъщеря на Йеленик-Мерседес.За 550000 златни марки Йеленик се сдобива с 36 автомобила.След първите състезателни успехи на "Мерцедес" , Йеленик успява да продаде автомобилите с 100% печалба. Малко след това "Австрииски Даймлер-двигатели" чрез директора си барон фон Шкода, откупуват всички лицензии и патенти на фирмата "Лудвиг Лонер", като по този начин поставят в зависимост и Фердинанд Порше. Той конструира малката "Мая" кръстена на името на малката дъщеря на Йеленик. През 1903г.при неизяснени обстоятелства изгаря заводът в Камщат, заедно с 60 готови за продан автомобила.В
През 1890 г. на бял свят се появява специалната кола на Даймлер - Mercedes, кръстена на дъщерята на френския представител на фирмата Емил Йелинек.
Mercedes Jellinek
Въпреки враждата между двете страни - Benz и Daimler Motoren Gesellschaft, и поради икономическата криза в Германия, през 1924 г., те сключват споразумение за сътрудничество.
Обединението между корпорациите се осъществява официално на 28 юни 1926 г. Тогава за пръв път в автомобилната индустрия се появява и трилъчевата звезда на марката Mercedes. Възходът на фирмата започва, когато представителят на "Даймлер" в Париж Едуард Сарацин чрез палавата си съпруга Луиза спечелва на своя страна собственика на "Панар и Льовасор" - Емил Льовасор. С лицензните на патентите на "Даймлер", Луиза и Льовасор свързват Даймлер с Арман Пежо (тогава производител на велосипеди и парни котли), който искал да прави коли "Пежо" с Даймлерови двигатели.
С огромната за времето си сума от 600 хил. марки Готлиб Даймлер основава през 1890 г. дружество за изработка на двигатели "Даймлер".
Тежката дума в управителния съвет имал Макс Дутенхофер -притежател на барутни фабрики край Рейн във Вестфалия, собственик на фабриката за оръжие "Маузер" , както и член на управителният съвет на Нобеловия концерн за динамит.
В опиянената от автомобила Франция на поредица от състезания колите с двигатели "Даймлер" печелят безапелационно в конкуренцията на парните, газовите двигатели и електромобилите. По това време се появяват моделите "Даймлер-Виктория" на "Панар-Льовасор" и Бенцовите "Виктория" и "Ве-ло".
Няколко години преди смъртта си през 1897 г. Даймлер изнася на пазара модела "Феникс" с конструкция, чиято концепция има своето значение и до днес. Четири години по-късно инженерът Вилхелм Майбах създава усъвършенствана версия на модела.

През 1898 г. е основано командитното дружество "Австрийски Даймлер-двигатели", което през 1906 г. се преименува на "Аустро-Даймлер".
През 1903 г. Карл Бенц напуска управителния съвет на собствената си фирма - причината е нездравият климат, създаден от алчните едри акционери. Същата година при неизяснени обстоятелства изгаря заводът в Камщат, заедно с 60 готови за продажба автомобили. В резултат управителния съвет на "Даймлерови двигатели" решава да се построи нов модерен завод в Унтертюрхайм.
Паул Даймлер, който до смъртта на баща си е работил във филиала във Виена, се прехвърля в ръководството на основните заводи, измествайки Вилхелм Майбах. В това време Бенц пускат автомобили тип "Парсивал". Следват големите успехи на Паул Грец с автомобили "Бенц" през 1907 г., когато прекосява Африка.
Така Първата световна война заварва двете големи фирми във възход. По време на тази война Фердинанд Порше конструира двигатели за самолети за големи разстояния, а в края на войната "Даймлер" произвежда и първите германски танкове. След войната Германия е разорена, икономиката е в хаос и на борсата се появяват различни спекуланти и мошеници. Сред тях е австрийският търговец и инженер Якоб Шапиро. Той започва да изкупува акции на различни автомобилни дружества (завода за каросерии "Шебера"), като в един момент става и главен акционер на "Бенц".
От новата си позиция в управителния съвет той прикрепва фирмата към "Шебера" и получава правото на монополна търговия с автомобили "Бенц". Един стар важен акционер в "Бенц" е и петролният властелин на Германската банка Фон Щаус, чийто интереси са засегнати от Шапиро. Фон Щаус започва да търси изход от ситуацията и когато австриецът обявява, че иска да продаде в Белгия акциите си в "Бенц", на 1 май 1924г. по инициатива на Фон Щаус и представяната от него банка пионерските фирми "Даймлер" и "Бенц" се обединяват за запазване на общите си интереси.
Две години по-късно се сливат и предприятията им, а Шапиро отпада от играта.
На 4 Април 1929 г. Света напуска и Карл Фридрих Бенц.
След идването на Хитлер на власт Фердинанд Порше и "Даймлер-Бенц" започват да разработват народния автомобил и през 1938 е представен "KdF" , известен след войната като "бръмбара" на "Фолксваген".
През 1936 г. е пуснат на пазара моделът 260D. В периода между двете световни войни "Даймлер-Бенц" постига значителни успехи на състезателната писта. След 1934 г. единствените, които се явяват конкуренция на машината W125 с мощност от 354 коня, са пилотите и автомобилите на големия съперник "Ауто-Унион".
Съперничеството между 2-те фирми достига невиждани висоти и остана незабравимо и до днес. По време на 2-та световна война фирмата получава от армията заводите за самолетни двигатели "Осмарк" във Виена. След 2-та световна война въстановяването на фирмата е свързано с 3 имена. Едното е на Херман Абс заел мястото на починалия фон Щраус от все същата Германска банка. Другото име е на фамилията едри индустриалци Квант-доставчици на униформи за армиите на кайзара,Ваймарската република, вермахтът, а след войната и на новата германска армия. Третото име е на ръководителя на конкурентното предприятие на ИГ-Фарбен -Фридрих Флих(разбира се след като си излежава присъдата произнесена на Нюнбергския процес).Фердинанд Порше е прибран от французите, а главен конструктор става Налингер. Под ръководството на Флих, реорганизирания концерн започва да произвежда над 50% от транспортните средства на новата Германска армия. През 1958г.Флик успява да купи за 12 милиона марки големият враг "Ауто-Унион",но на следващата година се проваля в опита да погълне и BMW. Все пак през 1960г. "Даймлер-Бенц" купуват заводът за двигатели Майбах. В тези години са открити и множество дъщерни предприятия по-цял свят. За периода от 1948 до 1960г. концерна отчита печалба от 1,5 милярда марки, и увеличава стойността си на борсата от 90 милиона на 8 милиарда марки.Общият търговски оборот достига 4,14 милиарда марки. През 1961г. чрез поставени лица Флих купува за 44 милиона марки 5-ят по големина производители на автомобили- концерна "Боргвард".
През 2-та половина на 60-те години "Даймлер-Бенц" правят неуспешни опити да се домогнат и до заводите в Волфсбург. През 1966г. чрез групата Квант, Даймлер-Бенц и Фолксваген се споразумяват с цел укрепване на позициите им на пазара и съгласуване на производствените си програми.Това споразумение беше предхождано от сделка с акции която, изпрати "Ауди" във Фолксваген. През 1974г. мястото на Квант в Даймлер-Бенц беше заменено от петролната върхушка на Кувейт. Сделката струваше 1 милиард марки. През 1985г. дружеството купува "Месершмид". През 2-та половина на 90-те години (1998) компанията официално се слива с големият американски производител Крайслер, образувайки концерта Даймлер-Крайслер, но това всъщност беше поредното поглъщане на конкуренцията. Непосредствено след това започна инвазията и сред японските производители купувайки значителен процент от акциите на закъсалия "Мицубиши". Така след толкова години концерна е по-стабилен и по-могъщ от когато и да било.

Видео за историята на Мерцедес


В първите години на миналото столетие в бохемските среди в Южна Европа Емил Йелинек се ползва с реномето на опитен търговец на германски автомобили и любител на високите скорости. Днес обаче надали някой щеше да си спомня за австрийския бизнесмен, ако не бе кръстил дъщеря си с името, което повече от век по-късно ще носят може би най-прочутите автомобили в света. "Мосю Мерцедес", както го наричат по онова време всички в Ница, обаче е дотолкова пристрастен към техническия прогрес и тогавашното му най-способно отроче - леката кола, че нарича отбора си на името на 10-годишната си щерка. Трите Daimler Phoenix с мощност 28 к.с., с които тимът разполага, участват успешно в редица състезания и от Daimler Motoren Gesellschaft (DMG) даже изпращат опитния си механик Вилхелм Бауер да поддържа возилата в изправност.

DMG навлиза в новия век с оптимизъм. Продажбите във Франция вървят не без заслугата на Йелинек. Два дни през март 1900 г. обаче променят всичко. На 6-и умира 65-годишният Готлиб Даймлер, а на 30-и същия месец при катастрофа на първия завой след старта на пробега Ница-Ла Тюрби загива Вилхелм Бауер. Двете трагични новини слагат край на модела Phoenix, а отношението на DMG към моторните спортове става повече от резервирано. Не така обаче мисли Емил Йелинек. Още на втори април 1900 г. той заръчва на компанията още по-конкурентна и мощна кола. Освен всичко друго, австриецът иска от германската фирма новият по-лек двигател да носи обозначението Daimler-Mercedes. Така от име на полуаматьорски отбор легендарното днес название официално става част от марката. В отплата за изискванията си Йелинек поръчва цели 36 автомобила от DMG на обща стойност 550 000 марки, еквивалентни в момента на около 3.5 млн. евро - сензационно голяма оферта, която по-късно ще бъде увеличена още. Според ерудирания търговец проектът си струва капиталовложението, тъй като с него се заема способният да реализира новите идеи Вилхелм Майбах. Дори гениалният конструктор обаче е сащисан, когато Йелинек настоява новата кола да бъде готова не по-късно от 15 октомври същата година.

Майбах разработва сравнително бързо двигателя за новото возило, като развива своя стара идея. Коляновият вал за първи път се прави от алуминий. С диаметър на цилиндъра и ход на буталото съответно 116 и 140 мм ходовият обем на новия мото съставлява 5 918 см3 или с 400 кубика повече от този на Phoenix. Лагерните втулки са изработени от магналий - алуминиева сплав с петпроцентово съдържание на магнезий. Както всмукателните, така и изпускателните клапани вече се управляват от разпределителен вал, а не от вакуумното налягане в двигателя, използвано до този момент. По същия начин се задвижва нисковолтово запалително магнето и водната помпа, която подобрява неимоверно охлаждането. Всяка цилиндрова двойка разполага с отделен карбуратор. Оборотите на двигателя между 300 и 1 000 се контролират посредством лост на волана. Всички тези подобрения водят до чувствително оптимизиране на работата на агрегата, стабилен празен ход и отлично ускорение - все характеристики, които по онова време са смятани за фантастика. На всичко отгоре новият двигател тежи едва 230 кг, с 90 по-малко от предшественика си Phoenix.

Майбах разработва и принципно ново шаси, за което двигателят се захваща без подрамник. С база от 2 245 мм и колея 1 400 мм то осигурява безпрецедентна стабилност. Новият автомобил е оборудван и с 30-сантиметрови барабанни спирачки на задните колела, задействани с лост, и допълнителна крачна спирачка. Най-сензационното нововъведение в колата обаче безспорно си остава радиаторът на охлаждането тип "пчелна пита", който на практика се използва и досега. Състои се от 8 070 миниатюрни квадратни тръбички, всяка с размер 6 на 6 мм. Благодарение на това изобретение охлаждането става двойно по-ефикасно - също колкото намалява консумацията на вода.

Първият Mercedes 35 НР е доставен на Йелинек на 22 декември 1900 г. Издълженият силует, радиатор тип "пчелна пита", ниският капак на двигателя, дългата база, феноменалната управляемост, еднаквите по размер гуми и ниското тегло моментално го превръщат в еталон за съвременен автомобил, по който се мерят всички. Небивалите успехи на спортните трасета през следващата 1901-ва утвърждават идеите на Майбах и му дават увереност да пристъпи към логичното им развитие с автомобила, с който името Mercedes окончателно ще влезе в историята - 40 НР Simplex.