История на Mercedes
Събота, 06 Декември 2008 21:44   
История на Мерцедес - Още за историята
Съдържание на статията
История на Мерцедес
Още за историята
Всички страници

В първите години на миналото столетие в бохемските среди в Южна Европа Емил Йелинек се ползва с реномето на опитен търговец на германски автомобили и любител на високите скорости. Днес обаче надали някой щеше да си спомня за австрийския бизнесмен, ако не бе кръстил дъщеря си с името, което повече от век по-късно ще носят може би най-прочутите автомобили в света. "Мосю Мерцедес", както го наричат по онова време всички в Ница, обаче е дотолкова пристрастен към техническия прогрес и тогавашното му най-способно отроче - леката кола, че нарича отбора си на името на 10-годишната си щерка. Трите Daimler Phoenix с мощност 28 к.с., с които тимът разполага, участват успешно в редица състезания и от Daimler Motoren Gesellschaft (DMG) даже изпращат опитния си механик Вилхелм Бауер да поддържа возилата в изправност.

DMG навлиза в новия век с оптимизъм. Продажбите във Франция вървят не без заслугата на Йелинек. Два дни през март 1900 г. обаче променят всичко. На 6-и умира 65-годишният Готлиб Даймлер, а на 30-и същия месец при катастрофа на първия завой след старта на пробега Ница-Ла Тюрби загива Вилхелм Бауер. Двете трагични новини слагат край на модела Phoenix, а отношението на DMG към моторните спортове става повече от резервирано. Не така обаче мисли Емил Йелинек. Още на втори април 1900 г. той заръчва на компанията още по-конкурентна и мощна кола. Освен всичко друго, австриецът иска от германската фирма новият по-лек двигател да носи обозначението Daimler-Mercedes. Така от име на полуаматьорски отбор легендарното днес название официално става част от марката. В отплата за изискванията си Йелинек поръчва цели 36 автомобила от DMG на обща стойност 550 000 марки, еквивалентни в момента на около 3.5 млн. евро - сензационно голяма оферта, която по-късно ще бъде увеличена още. Според ерудирания търговец проектът си струва капиталовложението, тъй като с него се заема способният да реализира новите идеи Вилхелм Майбах. Дори гениалният конструктор обаче е сащисан, когато Йелинек настоява новата кола да бъде готова не по-късно от 15 октомври същата година.

Майбах разработва сравнително бързо двигателя за новото возило, като развива своя стара идея. Коляновият вал за първи път се прави от алуминий. С диаметър на цилиндъра и ход на буталото съответно 116 и 140 мм ходовият обем на новия мото съставлява 5 918 см3 или с 400 кубика повече от този на Phoenix. Лагерните втулки са изработени от магналий - алуминиева сплав с петпроцентово съдържание на магнезий. Както всмукателните, така и изпускателните клапани вече се управляват от разпределителен вал, а не от вакуумното налягане в двигателя, използвано до този момент. По същия начин се задвижва нисковолтово запалително магнето и водната помпа, която подобрява неимоверно охлаждането. Всяка цилиндрова двойка разполага с отделен карбуратор. Оборотите на двигателя между 300 и 1 000 се контролират посредством лост на волана. Всички тези подобрения водят до чувствително оптимизиране на работата на агрегата, стабилен празен ход и отлично ускорение - все характеристики, които по онова време са смятани за фантастика. На всичко отгоре новият двигател тежи едва 230 кг, с 90 по-малко от предшественика си Phoenix.

Майбах разработва и принципно ново шаси, за което двигателят се захваща без подрамник. С база от 2 245 мм и колея 1 400 мм то осигурява безпрецедентна стабилност. Новият автомобил е оборудван и с 30-сантиметрови барабанни спирачки на задните колела, задействани с лост, и допълнителна крачна спирачка. Най-сензационното нововъведение в колата обаче безспорно си остава радиаторът на охлаждането тип "пчелна пита", който на практика се използва и досега. Състои се от 8 070 миниатюрни квадратни тръбички, всяка с размер 6 на 6 мм. Благодарение на това изобретение охлаждането става двойно по-ефикасно - също колкото намалява консумацията на вода.

Първият Mercedes 35 НР е доставен на Йелинек на 22 декември 1900 г. Издълженият силует, радиатор тип "пчелна пита", ниският капак на двигателя, дългата база, феноменалната управляемост, еднаквите по размер гуми и ниското тегло моментално го превръщат в еталон за съвременен автомобил, по който се мерят всички. Небивалите успехи на спортните трасета през следващата 1901-ва утвърждават идеите на Майбах и му дават увереност да пристъпи към логичното им развитие с автомобила, с който името Mercedes окончателно ще влезе в историята - 40 НР Simplex.