Четвъртък, 13 Август 2009 16:04   
John Richard Beattie Seaman "Dick"(1913 - 1939) - Джон Ричард Бийти Сийман
История - Личности
Съдържание на статията
John Richard Beattie Seaman "Dick"(1913 - 1939) - Джон Ричард Бийти Сийман
Richard Seaman - Състезателна кариера за Mercedes-Benz
Всички страници

Richard SeamanRichard Seaman
Роден: 4 февруари 1913 в Aldingbourne House, Chichester, Англия
Починал: 25 юни 1939 г. Spa, Белгия

Когато Richard Seaman карал своя 3 литров състезателен Mercedes-Benz W154 към победа през 1938 за Голямата награда на Германия, той запечатва репутацията си като най-успешният британски пилот по това време. Макар че става от постоянните любимци сред немските почитателите на автомобилните състезатели, Seaman е типичен представител на Национал–социалистите в мотоспорта, но малко преди избухването на Втората световна война това било разгледано критично в неговата родина. Seaman не живее достатъчно дълго, за да види Европа във война - само единадесет месеца след триумфа си в Nürburgring, кариерата му го води до трагичния му край на белгийската Гран При, когато колата му напуска пистата и се забива в дърво. Seaman умира от сериозни травми още същата вечер.
24 юли 1938 би бил най-великият ден от състезателни кариера на Richard Seaman. 25-годишният англичанин стартира от първа линия успоредно с Hermann Lang и Manfred von Brauchitsch Brauchitsch за Голямата награда на Германия, като карания от него Mercedes-Benz W154 се класира на третото място на квалификацията. На второ място се класирал Сребърната стрела карана от Rudolf Caracciola отново пилот на Mercedes-Benz, който преминал линията заедно с Tazio Nuvolari от Auto Union.
30 секунди преди началото 12-цилиндровите двигатели на седемте Сребърни стрели издават уверен рев. Състезателният мениджър Alfred Neubauer, известен на всички като Дон Алфредо, дава знак на шофьорите: "Десет секунди до старта." Накрая флага пада и докато двигателите набират обороти до заглушаващо кресчендо Lang незабавно излиза водещ.
След една обиколка Seaman вече е на второ място, а на шестата обиколка Англичанина повежда за първи път.mercedes-bulgaria.com ©

300 000 зрители на Nürburgring са на път да станат свидетели на "състезание с главно С", както Крис Никсън по-късно описва Голямата награда на Nürburgring в биографията на Seaman . Въпреки, че Lang е бил принуден да се оттегли с технически проблеми, невероятен дуел се представя през следващите обиколки между Seaman и Manfred von Brauchitsch – до момента в който автомобила на Brauchitsch не избухва в пламъци по време на пи стопа на 16тата обиколка. С голямо присъствие на духа, Neubauer изтеглили своя шофъор от пламъците и позволяват на Seaman, като втори шофьор в пита, обратно в пътя. Така Richard “Dick” Seaman станал водещ в най-голямото състезание за сезона . Лесно разпознаваем в неговия W 154 с номер 16 и зелен капак, на 25 годишна възраст англичанина постепенно консолидира преднината си и накрая завършва на три минути и 20 секунди преди Hermann Lang, сменил Caracciola на волана.
Но кой точно е този млад мъж, чийто блестящ и главоломен успех поражда и трагичната му смърт през 1939 г., който толкова напомня за кариерата на Bernd Rosemeyer? Кой само на 25 години вече застана рамо до рамо с най-добрите шофьори в Mercedes способен да е първият англичанин спечелил отново Голямата награда на Германия, след победата на Sir Henry Segrave през 1923?
John Richard Beattie Seaman е роден на 4 февруари 1913 в заможно британско семейство. William John Beattie Seaman , и неговата съпруга, Lilian Mary, която е била 21 години по-млада, притежавали имоти в страната и градска къща в Лондон, което говорело за тяхното социално положение. Семейството притежавало собствен парк с Daimler автомобили, който, уловил окото на младият Ричард от ранна възраст. Но дори и “Dick” да прави рисунки и скици на състезателни автомобили като младеж, никой от семейството му не мислел, че животът му един ден ще се върти около състезателните автомобили за известната немска марка. Кариера в Дипломатическия корпус или добре платена работа в Лондон на финансов пост било считано че е подходящо за едно момче на този фон - но не и кариера като състезателен шофьор.
Обучението на Ричард започнало в училище Hildersham House през 1921 г.. Tова прочуто държавно училище било подготвително и дава основа на младият Ричард да влезе в училището Rugby, а след това записва езици (френски и италиански) в Cambridge. За завършване на училището родителите му подаряват първия му автомобил - Riley Brooklands Nine.
През 1931 Seaman (по това време горд собственик на MG Magna) започнал обучението си в Trinity College, Cambridge. Докато учел в колежа, станал член на Университетския автомобилен клуб (CUAC) и взимал участия в мотоспортни събития. По това време, той се срещнал с приятеля си и състудент американеца Whitney Straight. Straight насърчава Seaman да преследва своя интерес в моторните състезания, и когато родителите му купуват двулитров Bugatti през 1933 г. (скоро заменено от Lagonda), Seaman започнал да участва по-сериозно в състезания. Вече стабилен член със състезателни права , успехът идва бързо при младия англичанин, веднага щом седнал зад волана на неговия черен MG Magnette през 1934 г., си осигурява победа от класа в Prix de Bern и цялостната победа в планинаското изкачване Mont Ventoux.

Родителите му са нещастни от скъпата и опасна любов на сина си към състезанията. Баща му е особено критичен, защото Ричард не е в състояние да издържа себе си, без значителните и редовни субсидии от майка му. Родителите му дори му купуват самолет в опит да го разубедят от моторните състезания, но Seaman просто използвал това ново средство за транспорт, за да се състезава по бързо и по този начин да гоприближи близо до целта му да стане международно признат състезателен шофьор.
Когато Straight се отказва от моторспорта, Seaman подписал договор със ERA (English Racing Automobiles). Но машините се оказали по-малко надеждни и Seaman напуснал работата в екипа и в последствие празнува победи като частен пилот в Пескара, Берн и Фрайбург. Когато неговия монтьор Giulio Ramponi му препоръчва прибързано да сменят автомобила за 10 годишен Delage , собственост на Francis Curzon, 5th Earl Howe, Dick купува колата от този аристократичен състезателен ентусиаст. Ramponi изцяло ремонтирал превозното средство и Seaman много скоро врязал нови победи в състезанията зад волана при пътуване с анахронния автомобил.
Seaman продължавал да прибягва при майка си за финансова подкрепа – неговия двусмислен публичния образ бил някъде между " развалено келеме " и "възможно най-големия автомобилен състезателен шофьор идвал някога от Британия ". Последната оценка за способностите на Seaman е от принц Chula Chakrabongse от Тайланд, негов приятел и съперник от кръговете в Европа, както и автор на първата му биография, публикувана през 1941.
Въпреки, че продължавал да побеждава в своя Delage, младият англичанин не преставал да мечтае,че един ден ще бъде един от състезателите на великите немски екипи. Когато видял отборите на Mercedes-Benz Silver Arrow и отбора на Auto Union, той бил впечатлен от тяхното състояние на най-модерни технологии и професионална организация. И един ден мечтата дошла на една ръка разстояние, когато в края на сезон 1936 той получил телеграма от Alfred Neubauer. Той бил поканен от състезателния мениджър да взема участие в тест-драйв през ноември. Seaman не можел да повярва: той най-накрая влиза в полезрението на Mercedes-Benz. Същото лято той заявява за марката: "Ако някога започна да карам за Мерцедес, аз никога няма да карам за някой друг."
Seaman е бил наясно с политическите последствия, които биха се появили с това участие. Независимо от това, всичките му приятели го посъветвали да грабва всяка оферта от Щутгарт която би дошла след теста – все пак в спорта няма граници. В допълнение към техническото превъзходство на състезателните автомобили на Mercedes-Benz, бизнес мислещия англичанин бил осъзнал и отличните възможности за печалби на фирмата, съществуващи в сравнение с британските състезателни компании. Но било твърде рано да мислел за награди и пари в момента. Neubauer бил поканил 30 млади състезателни пилота на Nürburgring за тестване. След няколко обиколки в спортните автомобили, десет от тях били избрани за желаните места в автомобили за Grand Prix. От тях Neubauer избрал само двама водачи да се присъединят към екипа: Christian Kautz и Richard Seaman. Още от края на есента на 1936, състезателния мениджър хвали младия англичанин "този млад човек има истински талант" и това далеч превишава становището за Kautz "Той кара добре".
Seaman подписал договора си с Mercedes-Benz през февруари следващата година и започнал първите си състезания с Silver Arrow за Голямата награда на Триполи на 9 май 1937. “Dick” се състезава с нов 750-кг състезателен Mercedes W 125, проектиран от наскоро назначения технически директор в състезателния отдел на Mercedes-Benz, Rudolf Uhlenhaut. Редовият осем цилиндров двигател с 5,8-литра обем, развивал 540 к.с. (397 кВт) и се оказал труден противник на състезателните коли от Auto Union с техните огромни 16-цилиндрови двигатели. Въпреки че Seaman успява да завърши едва седми, той е заемал втора позиция зад Lang и преди Caracciola в няколко обиколки на надпреварата. Проблеми с двигателя причинили англичанина да отпадне назад при своя дебют.
При второто си състезание в Берлин на 30 май той завършил на уважаваното пето място. За Eifel Grand Prix на Nürburgring англичанинът бил принуден да предостави своя W 125 на Manfred von Brauchitsch, чийто автомобил претърпява катастрога в квалификациите. Въпреки че Mercedes-Benz изпратил състезателен транспортьор за замяна на колата, W 125 на Seaman не стигнал до пистата чак до ранните часове на неделя сутрин. Успял да направи само няколко тренировъчни обиколки, Seaman бил принуден да се оттегли след втората обиколка на състезанието поради повреда в двигателя.

След това младия шофьор, се премества да живее в Германия, отговаряйки на очакванията, които лежали върху раменете му. Rudolf Caracciola и Seaman пътували с SS Бремен за Щатите, за да представляват Mercedes-Benz на Vanderbilt Cup на 4 юли в Ню Йорк. След първоначалното тестване на реконструираната писта Roosevelt Raceway, Uhlenhaut имал изтощителна нощна работа по смяната на компресора на всмукателна система преди състезанието. Усилията му се отплащат и в Деня на независимостта, голяма група зрители наблюдават как младия англичанин, в неговото четвърто състезание за Мерцедес-Бенц, участва в битка за първото място с великия Bernd Rosemeyer от отбора на Auto Union. Когато Rosemeyer прави пистоп, Seaman повежда, но въпреки това завършва състезанието втори на 31 секунди след победителя и следван от Rex Mays с Алфа. В Съединените щати защитни каски в случей на катастрофа вече били въведени за моторните състезания. Подобно на много от колегите му обаче, Seaman мислел,че такава елементарна защита е безпредметна. Тази негова нагласа, довежда до трагедията през 1939 г..
Междувременно младия англичанин става титуляр в екипа на Mercedes-Benz. Той се мести в къща в Dambach до езерото Starnberg, където учудил местните жители с неизвестен досега спорт в Германия - водни ски. Неговото решение за пребиваване в Германия не е било напълно доброволно. През 1937 на Seaman не било позволено да взима немска валута извън страната, както и влошаване на отношенията с родителите му означавало, че той е изцяло зависим от заплата си и паричните награди като състезател.
Следващата надпревара на Seaman за Mercedes-Benz е за Голямата награда на Nürburgring на 25 юли 1937. След старта англичанина заема десетото място, но в продължение на пет обиколки той извоювал четвърта позиция. В желанието си да се върне в състезанието Ernst von Delius (Auto Union) опитва да изпревари Seaman. Но von Delius загубил контрол над колата си, тя се плъзнала и блокирала пистата като Мерцедеса на Seaman влетял в нея. Двете превозни средства се сблъскали и немеца получил сериозни наранявания на главата и бедрото и починал няколко часа по-късно.
Seaman който е иьхвърлен от колата си преди сблъсъка, си счупил носа и палеца. От своето болнично легло в Adenau на 1 август, спортиста от Oxbridge написал писмо до председателя на надзорния съвет на Daimler-Benz Emil Georg von Stauss: "Аз напускам след няколко дни и се надявам да шофирам отново на ‘Grosser Preis der Schweiz’ на 22 август "- не оставяйки съмнение за загуба на апетит за моторни състезания в резултат на катастрофата.
Нищо не можело да попречи на неговото желание да стартира в Швейцария и въпреки че Neubauer дава възможност на Seaman да се състезава в Coppa Acerbo в Pescara на 15 август, защото Hermann Lang бил принуден да се оттегли повален от грип, Британския водач има суеверна неприязън към числото тринадесет . На 13тия километър в петък преди състезанието, на 13 август, Seaman се блъска в стена с 160 kм/ч. Въпреки, че “Dick” се отървава невредим, неговият Mercedes W 125, е твърде сериозно увреден за да бъде ремонтиран.
След двeте отпадания от полуфиналите само за три седмици, Neubauer останал без кола за младия шофьор. При Голямата награда на Швейцария Seaman също направил няколко тренировъчни обиколки, но и тук “Dick” претърпял сериозни произшествия с третия състезателен Mercedes-Benz. Дори преди първото си официално състезание англичанинът отписал модела за 1936 след тестовете на Монца. Neubauer порицавал младият състезател за високо-рисковия стил на шофиране, който бил причината за тези инциденти и настоявал да приеме по-предпазливия подход в стила на Lang. Докато Richard Seaman търсел риска и тръпката енергично до техническите ограничения, Hermann Lang успял да използва пълния потенциал на автомобила и доказва че е толкова бърз, колкото и съотборника си.
Независимо от това, състезателния управител бил впечатлен от Seaman, който вниквал в собствените си грешки. Както при катастрофата в Монца предната година, Seaman отказал да обвинява технологията в Pescara и вместо това поел пълната отговорност върху себе си. Може би по тази причина на англичанина бил даден още един шанс в средата на състезанието. Caracciola преотстъпва автомобила с проблеми в двигателя на младшия шофьор. След 13-тата обиколка започнали да излизат пламъци от двигателя на 125 W, но Seaman доказал че може да е хладнокръвен професионалист. Той спрял на стръмен участък от пистата и изключил двигателя . След угасяне на пламъците, рестартирал двигателя и завършва похвално пети.
Seaman имал по-малко късмет при последното състезание от сезон 1937. На собствена почва за Голямата награда на Donington, Seaman бил ударен от Hermann Müller (Auto Union) и е принуден да се откаже от състезанието с повредени амортисьори. Това било горчиво разочарование за англичанина, който имал три победи на Donington през 1936 г., и искал да покаже на публиката какво може да направи с тежките немски състезатални автомобили, заради които пистата Donington е била удължена и преобработена. Това състезание било и последното на Seaman за сезона.
По това време англичанина започнал все повече да се чувства неудобно в Германия и сред приятелите си от Berlin Motor Show, той прави саркастични сравнения между Хитлеровата пищност и филм поставен от холивудски режисьори. Нещо повече, през първите месеци на 1938 не му е позволено да стартира в новия Mercedes W 154. Това разочарование било бързо забравено през юни, когато се запознава с Erika Popp - дъщеря на председателя на BMW- Franz-Josef Popp и съпругата му Christine. 18-годишното германско момиче се влюбва в седем години по-големия англичанин и двойката започнали да прекарват повече време заедно. Докато Seaman имал много добри отношения с родителите на Ерика, последвалия брак същата година с красивото немско момиче водят до прекъсване на всички връзки между Seaman и вече овдовялата му майка. Романса между Ерика и Ричард бил все още процъфтяващ когато позволяват на Seaman да участва в състезание през юли.
Mercedes-Benz просто запълват своята „флота” от състезателни Мерцедеси с новите W 154 за Голямата награда на Германия. Seaman започва първото си състезание за сезона със стартов номер 16 и по време на клалификациите си осигурява място на първия ред на стартовата линия. Той печели Голямата награда с време от 3 часа, 51 минути и 46 секунди, пред колегата си Lang. Късметът бил на страната на англичанина. Забраната на Neubauer - екипите да се конкурират след старта буквално се издимява след като автомобила на von Brauchitsch пламнал в огън. При зареждане, силно запалимото, алкохол базирано гориво се възпламенило и W 154 пламва моментално. Никой не можел вече да достигне англичанина, който още на шестата обиколка поставя рекордно време.
Въпреки триумфа си в Nürburgring, Neubauer решава да не използва Seaman в следващите две състезания. Той се върнал към началото на Bremgarten, където англичанина имал спечелени три последователни титли в класа си между 1934 и 1936. По време на клалификациите за Голямата награда на Швейцария, Richard направил две най-бързи обиколки и започнал състезанието от първа позиция. Seaman се е измъкнал добре и повежда колоната пред Hans Stuck и Caracciola. Но младият англичанин не бил в състояние да се съревновава с пилотските умения на "Rainmaster" и Rudolf Caracciola побеждава за трети път, а Seaman завършва втори като е единствения неизпреварен с една обиколка пилот от Caracciola.
През септември същата година, бъдещият му тъст Franz-Josef Popp дал на Seaman възможност да вземе участие в British Tourist Trophy. По изключение вместо Mercedes-Benz той е управлявал Frazer Nash-BMW. “Dick”се оглеждал за Британско състезание, но той и екипът му били доста разочаровани от надеждността на BMW-тата. Всичките четири състезателни автомобила имали проблеми по време на състезанието в Donington и Seaman пресякал финалната линия на далечната 21-ва позиция. През есента на същата година той участвал на Гран При пак на същата писта с Mercedes W 154. Seaman представил отбора Mercedes-Benz на херцог на Кент, преди да повози Негово Величество няколко обиколки на пистата. В състезанието Seaman завършил похвално трети зад Tazio Nuvolari и Hermann Lang.
Състезанието в Англия е края на сезон 1938. Richard Seaman прекарал блаженно няколко месеца с Ерика, за която се оженил в Лондон на 7 декември 1938 против желанието на майка му . Двамата прекарали първите седмици от семейния им живот в Англия, Франция и Швейцария, където сменят обстановката – ски курорти, кина и туристически атракции. Seaman който бил почитател на финните храни и младата му жена опитвали от кулинарните изкушения на другите страни. Малко след брака си, Seaman подписал нов договор с Mercedes-Benz, тъй като младия англичанин вече се чувствал като у дома си и е обещаващ за челна позиция сред водачите. Но политическата ситуация е все повече напрегната. Само ден преди Berlin Motor Show през февруари, на което Seaman трябвало да се запознае с Адолф Хитлер, той споделя с Erika, че е по-вероятно да убие диктатора, отколкото да хване ръката му. “Dick” се фокусира върху работата и брака си. Бившият му приятел от училище, Tony Cliff, по-късно подчертал че Dick имал притеснения относно политическата ситуация: Seaman, каза той, никога нямал реална политическа нагласа, нито притежавал ораторска дарба , с която да взима критични решения за текущи политически въпроси.
Дори Earl Howe посъветвал сънародника си през пролетта на 1939 да не напуска Mercedes-Benz поради политически причини - макар че нацисткия режим търсел начини за използване на спортните постижения на Silver Arrows за политически пропагандни цели: "Ако можеш да издържиш, ще бъде много по-добре за теб да останеш на мястото си. " Финансовото състояние на младата двойка бил допълнителен аргумент срещу раздялата с немските моторни надбягвания - на Seaman не било позволено да взема валута извън германския Райх и майка му вече отказала всякаква подкрепа от британските й активи. Така Seaman послушал съвета на аристократичния състезателен пилот. Въпреки че той е обявен само като резервен пилот за Голямата награда в Pau, той бил най-бързият в обиколките при квалификациите. Не получава и място зад волана в Триполи, където Mercedes-Benz печели двойна победа с тайно разработвания 1.5-литров двигател.

Mercedes W 165.

Seaman в крайна сметка трябвало да кара новия състезателен автомобил W 165 на Nürburgring през май. По време на снимките на документален филм за Сребърните стрели на Mercedes-Benz и Auto Union, дори камерата дала на англичанина важна роля във филма. Но само няколко дни преди това Seaman изпуснал шансовете си за победа за Голямата награда на Eifel, когато използвал съединителя над допустимото на старта и бил принуден да се откаже още на първата обиколка.
В Белгия John Richard Beattie Seaman бил решен да донесе вкъщи първата си титла за сезона. Той бил запален да от факта, че неговата победа в Nürburgring предходната година не е била просто случайна и че е спечелил сребърна значка с инкрустирани диаманти, с която от Mercedes-Benz възнаградили всеки от своите победители от Grand Prix. Но преди всичко той бил решен да докаже себе си на "Rainmaster" Caracciola, тъй като в деня на състезанието се излял силен дъжд върху Spa-Francorchamps. След началото Dick заел шеста позиция, но с всяка следваща обиколка той успял да разчисти пътя си към предните места. На осмата обиколка, той вече бил четвърти, изпреварвайки Hermann Lang. Müller влязал в пита и когато силният Rudolf Caracciola неочаквано се подхлъзва в наводнената от дъжда писта и се озовава в канавката, Seaman изведнъж се оказва водещия на белгийската Grand. На 12тата обиколка той вече има 31 секунди преднина пред Ланг.
Въпреки това удобно лидерство Seaman продължавал да поддържа високата си скорост, дори когато дъжда се увеличил. Тя щяла да бъде негова гибел. Изведнъж колата му се плъзва по пистата с 200 kм/ч и се удря в дърво. От удара се пробиват горивопроводите, горивото се възпламенило и пламъците обхващат колата за секунди. Seaman не бил сериозно наранен от удара, но се е намирал в безсъзнание от разтърсването и затова не могъл да излезе от колата. Докато първият екип за спешна медицинска помощ достигнали и смелите белгийци успели да извадят англичанина от горящите остатъци , Seaman вече бил с много обширни изгаряния. Въпреки инцидента, състезанието продължило, но линейката достигнала до Seaman през обиколен маршрут, през което време доктор Peter Gläser, лекар от екипа на Mercedes-Benz, направил всичко на което е способен за пострадалият шофьор. Накрая Seaman бил закаран с линейка в болницата на Спа, откъдето се пошегувал с жена си, че едва ли ще е в състояние да я придружи на кино вечерта. А пред Neubaлеuer той признал, че произшествието е предизвикано от прекомерната скорост и затова не вини никой, освен себе си. Това прозрение обаче идва твърде късно. Dick Seaman, един от най-обещаващите състезателни пилоти на тридесетте години на 20ти век, починал от нараняванията си само няколко часа след инцидента.
Смъртта на Seaman дошла като шок за състезателната гилдия. Некролога, публикуван от Mercedes-Benz напомнил на света за бляскавото изкачване с цел присъединяване към състезателния елит. Международната преса, също била вцепенена с " ужасната катастрофа на Seaman ", и смъртта му същата вечер. Некрологът на Seaman от Motor Transport Press Service от 28 юни 1939, приключвал с думите: ”Сега той също срещна съдбата на състезателните пилоти."