Вторник, 23 Февруари 2010 17:19   
Нормативи – ред в хаоса с моторните масла
Полезна информация - Флуиди

engine oilВ миналото нещата като че ли са били значително по-лесни и прости. Шофьорите знаели, че трябва редовно да сменят маслото си при определен пробег или след определен период дори ако не са използвали автомобилите си. През лятото те наливали в двигателя лятното SAE 30, през зимата, да речем, SAE 10W. През седемдесетте години обаче се появяват първите неясноти в тази абсолютно ясна и проста система, защото междувременно се раждат първите „всесезонни" масла и от този момент до началото на 90-те години за общо и универсално решение се смята сортът с означение 15W-40. „15W" означава, че маслото е относително течливо, за да улесни работата на стартера и акумулатора в зимния студ, а „40" - че запазва оптимален вискозитет, за да гарантира надеждно смазване при горещини и градско движение с чести спирания и по-тегляния. Вискозитетът обаче далеч не е единственият параметър, по който се оценяват маслата - важни са и редица други техни качества, като мазилните свойства, устойчивостта им на окисляване, на образуване на пяна, нивото на сяра, корозионната активност и т. н., и т. н. По отношение на тези и редица други параметри дълги години моторните масла са класифицирани в отделни „експлоатационни" категории единствено от API (American Petroleum Institute - „Американски петролен институт"), но след това нещата внезапно се усложняват. В сериозен катализатор на объркването се превръща VW, който през 1982 г., включва в инструкцията за експлоатация на първите турбодизелови двигатели указанието „да се използват само масла в съответствие с VW петстотин и нещо си". Естествено, малцина обръщат внимание на неособено ясната поредица от букви и цифри, което на свой ред довежда до подмяна на не един и два дефектирали турбокомпресора...
За кратко време след като VW създава първата стандартизирана система на отделен производител се раждат класификации и на BMW, Ford, Mercedes, Opel и Porsche. Нормите на API от своя страна съдържат някои неясноти и са по-скоро твърде общи и разтегливи за европейските условия на приложение, поради което ACEA (Association des Constructeurs Europeens d'Automobiles - „Асоциация на европейските автомобилни производители") чиято класификация наследи тази на CCМС (Комитет на автомобилостроителите от Общия пазар) през 1996 г., също създава своя система за оценка на експлоатационните нива. В концерна VW обаче продължават да залагат коварни капани, поставяйки различни изисквания към маслата за турбодизели, двигатели със система помпа-дюза, бензинови с директно впръскване, а напоследък и за дизелите с филтър за твърди частици. Особена опасност съществува по отношение на маслата с удължен интервал на смяна и енерго-спестяващите масла - някои от тях стават толкова течливи при температури над 100 °С, че съществува опасност от сериозни аварии за двигатели, които не са специално проектирани да работят с такива масла и това не е изрично определено от производителя. Според предписанията на АСЕА и автомобилните производители такива масла не са опасни, ако двигателят е сертифициран за работа с тях, което означава например, че маслената помпа има някои специфични способности...