Понеделник, 14 Декември 2009 14:41   
Чип тунинг - една магия
Полезна информация - Полезно и любопитно

Слънчев летен ден, събуждате се в приповдигнато настроение. Днес ще си купувате желания автомобил. Вече всичко е решено. Залагате на любимата си марка, за която сте мечтали изключително дълго. Спазарили сте се вече за цената и очаквате задължителните формалности да приключат час по-скоро и да подкарате "любимката" си по някоя дълга права на магистралата, че сте я "тествали" и сте останали с много добри впечатления от качествата й. Няколко месеца по-късно... Този път за вас вече този така любим автомобил няма тайни. Изминали сте няколко хиляди километра и вече може да се каже, че сте напълно на "ти" с машината. Малко или много обаче не може да се каже, че сте от тези собственици на автомобили, които се задоволяват със статичните или по-точно казано "серийни" данни на колата. Имате непреодолимото желание за нещо "по-така".

Допреди около 5 години начините да се различавате от "масата" не бяха много. Всичко се обобщаваше в различен външен вид на автомобила, и то не във всички случаи с добър ефект. Точно темата за "различните" коли и най-вече двигателните "настройки" е причината за този материал. За по-запознатите с автомобилостроенето не е тайна, че компаниите производителки залагат почти винаги на изпитани "рецепти" за моделите си. А това е особено често срещано явление при масовите модели. Но дори и да става въпрос за спортни резачки, отново "лудите фенове" често не са доволни от постигнатите резултати, дори и когато например литровата мощност е два пъти по-висока от стандартните модели. И щом има желаещи за повече мощност, нормално е да има начини за постигането на тази цел. Естествено, тези начини не са един и два. Така нараченият класически тунинг, обуславящ работата на повечето тунинг фирми, би бил тема на друг материал. При него от изключително голямо значение е професионализмът и достатъчното предварителни тестове. Той, най-общо казано, се изразява в удължаването на хода на буталата, смяна на валове и основна преработка на газоразпределителния механизъм. Елементи, искащи перфектна квалификация от тунинг майсторите, за да се получи реален ефект. А това най-често се разбира с течение на времето и с евентуалните "посещения" в сервизите.

Ето защо една част от наистина професионалните тунинг майстори прибягнаха до друг тип тунинг. Става въпрос за така наречения Чип тунинг. Но какво всъщност представлява това понятие? Този начин за повишаване на мощността на автомобила води началото си от средата на 90-те години. Но веднага бързам с уточнението, че от тази дата датират началните тестове на тази система и респективно началното и вграждане. Същността на чип тунинга се изразява в препрограмиране на електронния блок на автомобила - "ECU", c цел извличане на по-висока мощност, а също така и по-висок въртящ момент. Стандартните данни на даден автомобил често са изчислени така, че той да е предразположен да издържа голям пробег от километри и да не се налага честите ремонти по агрегата. Към това производителите прибавят и мощност, която може да е в доста широк спектър от цифри. Естествено, едното е за сметка на другото. Колкото по-висока е мощността, толкова по-предразположен към бърза амортизация е агрегатът и респективно обратното. Логично, нали? Има и някои автокомпании, най-често японски, които предлагат доста висока номинална мощност, но не за сметка на здравината и това е факт, проверен във времето. За фирмите производителки не е никакъв проблем да предложат на клиентите си мощности от порядъка на 100,120 или дори 150 конски сили от агрегат с обем 1600 кубика примерно. Те обаче не акцентират върху прекалено голямата мощност, понеже им е повече от ясно, че с толкова "напомпан" мотор, автомобилът няма да издържи повече от 100-150 000 км. А това при всички положения е, меко казано, неприемливо. Ето защо се залага на реално по-ниска мощност с цел здравината на двигателя. А това е и факт.

Какво представлява монтирането на "чип тунинг" и какви са реалните му плюсове и минуси. Както вече споменах, в началото на 90-те години започна тестването на системата на "чип тунинга", а през 1998 година беше дадено началото на продажбите на тази "услуга". Никак не е било лесно на създателите на това толкова интересно устройство да "проникнат" в операционните системи на всяка една марка и да успеят да получат реални данни за възможностите за препрограмиране на електронния блок (ECU) на даден автомобил. Но както се казва, "който търси - намира". Днес фирмите, които предлагат "чип тунинг", спокойно могат да се похвалят, че притежават програмите на 90% от автомобилните компании и могат да "пипнат" колата ви така, че след това да не си я познаете. И то в положителен смисъл. Не са рядкост обаче и "големите разбирачи", които по свой собствен начин препрограмират "ECU'-то на автомобила, и след тази "интервенция" най-често се налага смяна на мотора. Другият лош вариант е да се полакомите и да пожелаете прекалено тунинговане на мотора и реално, особено, ако двигателят ви е амортизиран до известна степен, скоро да се наложи също смяната му. А това не е никак приятна процедура, особенно за бюджета ви. Ето защо фирмите, които предлагат "чип тунинг", изрично определят една граница на тунинговане, след която, ако желаете още повишаване на мощността, не дават никакви гаранции за безаварийност. А и реално погледнато само абсолютен лаик може да поиска колата му да бъде едва ли не двойно тунингована и от 100 да стане примерно 180 конски сили, дори и след изричното "пояснение" от страна на тунинг майсторите. Тогава вече следващите проблеми на собственика са изцяло за негова сметка и са благодарение на неадекватните му мисловни процеси. Реално погледнато, колата ви може да стане доста по-еластична и динамична, но това особено много важи от самия модел.

Например, карбураторните двигатели не са особено "благодатни" за "чип тунинг". При тях реално може да получите около 12% увеличение на мощността. Сметките показват, че ако притежавате една доста масова кола от рода на Фолксваген Голф двойка например, с мотор 1,6 и номинална мощност 72 коня, след чип интервенцията Голфчето вече ще подскача със силата на малко над 80 конски сили. Реално погледнато това е нищо. Разликата определено се чувства, но няма да ви накара да се залепите за седалката. Друго е положението при инжекционите. Там е възможно повишаване на статуковата мощност дори до 30%. Простата сметка показва, че максимално тунингована кола с инжекционно впръскване на горивото, при нормална мощност от 100 коня, автоматично ще ви радва със 130 конски сили, което е всичко друго, но не и малко. Да но говорим за по-мощните автомобили със стандартни двигатели над 150 коня примерно. Естествено, съществува разлика между моно и пълните инжекциони и от това е продиктувана разликата на максимално възможното увеличаване на мощността. Тук е мястото и за един съвет. Колкото и голямо желание да имате за тунинговане на мотора, не прибягвайте до драстично увеличение на мощността, дори и тунинг майсторите да ви уверяват, че примерно това е максимната допустима граница (а на тях определено трябва да вярвате). Разлика от 5 или 10 конски сили реално вие няма да можете да усетите, особенно ако колата ви е над 150 коня. Стойността дори и на тези няколко коня обаче, за самия й двигател никак не е малка, именно заради това съветът ми е да бъдете разумни и да не прибягвате до абсолютно максималните стойности на тунинг и това е особено важно за по-голямата безаварийност на колата ви. Чрез "чип тунинга" се препрограмира електронният блок на колата и освен че се повишава мощноста й, се увеличава и кривата на въртящия момент, нещо особено важно. За истинските "разбирани", не е тайна , че наред със стойностите на максималната мощност много голямо значение играе и стойността на тягата - т.н. въртящ момент. Именно той "изтегля" колата от екстремни ситуации при по-ниски обороти, нещо изключително важно както за спортните маниаци, така и за обикновения човек. Особено податливи на "чип тунинг" са дизеловите автомобили с турбо компресор. Именно поради факта, че с цел здравина производителите монтират турбини с по-нисък "бар" или двигатели с доста "орязана" крайна мощност, тези мотори са любима тема на "чип тунинг" майсторите. Може да звучи странно, но една обикновена "печка" с примерно 1,9 литров турбо мотор и мощност 90 конски сили, след чип интервенция, може да разполага с принципно максимум до около 130 коня. Никак не са малко нали? И именно с една такава кола определено можете да "скриете топката" на не един и два горделиви бензинови конкуренти. А също така и да не се срамувате от предразсъдъците относно надписа "D", на задницата.

Наскоро имах възможност да се "запозная" с тунингован чрез чип тунинг автомобил "Ауди" А6. Стандартният двигател на немеца беше 2,5 литров със 150 конски сили мощност. След интервенцията собственикът на А6-цата горделиво (и с пълно право) можеше да се похвали със 188 конски сили крайна мощност, а доста важно е само да спомена, че въртящият момент беше "хвръкнал" до 360 нютон метра, и то при 1700/ оборота в минута!!! Всъщност темата за разхода на гориво също е доста интересна. След тунинговането на автомобила фактът, че се увеличава въртяшият момент, е причината и при едно спокойно и нормално каране, да се намали разходът, дори и колата ви да е по-мощна, примерно с 20 или 30 коня в повече. Това става поради факта, че вие реално получавате повече мощност при по-ниски режими на работа и не "оставяте" двигателя да се развърти до 2000,3000 или 4000 оборота (в зависимост от начина и стила ви на шофиране) и преминавате на по-висока предавка по-рано, а това значи по-ниска натовареност на агрегата и респективно по-нисък разход на гориво. Не си мислете обаче, че ще икономисвате много. Реално, и то при, подчертавам, нормално каране в зависимост от колата ви, спестявате до литър-литьр и половина гориво. Ако обаче сте по-спортна натура, разходът в сравнение с консумацията преди чип намесата се увеличава. Но не с много.

С течение на времето "чип тунингът" стана доста разпространен в Европа. И това е нормално с оглед реалните му качества и достойнства. В нашата страна положението както винаги е малко по-различно. Традиционният скептицизъм на сънародниците ни и до ден-днешен пречи на тунинг майсторите да продават тази услуга. Реално не е нужно много време за тунинговането на автомобила ви. Цялата операция може да стане за няколко часа, понеже е доста елементарна, ако се направи професионално. Препрограмирането на "ECU"- то не е толкова сложна процедура, ако наистина попаднете при професионалисти. Цените на процедурата варират в широки граници. И това е напълно логично. Можете да се "разминете" дори и с 200 лева за цялата процедура, особено ако автомобилът ви е от по-нисък клас и логично с по-ниска мощност. Това обаче е абсолютният минимум. Реално цените могат да достигнат и над 1000 лева, когато става дума за автомобил от "тежката артилерия". Ако автомобилът ви е някъде в златната среда и сте автоманиак, готов и решен на тази стъпка, а именно "чип-тунинг", със сума от порядъка на 500-600 лева ще си гарантирате спокойствие за качествена услуга и реални резултати. И най-важното - ще можете да се хвалите пред приятелите, гаджетата и реално на пътя ще сте "нещо повече" от другите "колеги". Интересно и заинтригуващо, нали?