Петък, 16 Януари 2009 15:24   
Мерцедес W120 W121, 1953-1962
Ретро - Mercedes 1945-1972
Съдържание на статията
Мерцедес W120 W121, 1953-1962
Производствени данни
Всички страници

Mercedes W120 Ponton

С появата си през август 1953 година, новият Мерцедес Бенц прекъсва техническата си връзка с предвоенните модели - традициите при 179, 300 и 220 модели. W 120 е първият Мерцедес с 3 камерна каросерия и самоносещо шаси, известно като Понтон. Характеристиката на трикамерната каросерия, за първи път произведена в Америка през 1946 година, се отличава с правоъгълна каросерия, почти с квадратна форма предница, отделение за пътници и задна част. В същото време този концепт позволява за намаляне на въздушното съпротивление ( по малък шум в купето и по-голяма икономия на гориво ) както и по-обемен интериор.

Моделът 180 става основа на която Мерцедес изграждат автомобили в горния среден клас с бензинови и дизелови двигатели и започвайки от 1954 година също и луксозните 220 (W180 и W128) с 6 цилиндрови двигатели) и модел 219 (W 105). Спортният 190 SL представен през 1955 година също е вариант на трикамернния вариант на 190 (W 121), проектиран по предложение на американския импортьор Maxi Hoffmann. Моделът 220 и неговите наследници основно се отличават от горния среден клас с по-дълга база (2.82 метра, вместо 2.65), по дълга предница и 6 цилиндров агрегат, вместо 4 цилиндровите на 180 и 190 моделите. Концептът на стандартната каросерия се запазва и за следващите "крилати" модели.

Самоносеща каросерия

За първи път в историята на пътническите автомобили на Мерцедес Бенц, 180 е със самоносеща каросерия. Металните панели на каросерията са здраво заварени за подовата рамка, с която оформят единна структура. Сравнен с традиционния дизайн, който се състои от каросерия свързана с рамата, новият повишава здравината на усукване, като намаля теглото. За своето време 180 е с ултрамодерен дизайн и получава ентусиазарани мнения от експертите.

Шасито също е подобрено. В сравнение със 170 Sb, предните колела, с двойно рамо, не са свързани директно с рамата, а с така наречената подрамка.  Тя е с U форма и държи не само предния мост, свързан заедно с 2 пресовани метални части, но и предното окачване, двигател, както скоростна кутия и управление. Подрамката е монтирана за предната част с 3 шумозаглушаващи блока. Задното окачване е добре познатия чупещ мост.

1954: Дизелов двигател в "Понтон"

През януари към W120  е добавен модела 180 D. Това го превръща в най-успешния от 4 цилиндровите модели "Понтон" с близо 150 000 произведени броя. Моделът е много популярен сред таксиметровите шофьори. Отделно от дизеловия двигател, адоптиран от 170 DS, 12 волтовата електрическа инсталация и модифицирания заден диференциал, лимузината с предкамерен дизел OM 636 VII (29 kW/40 к.с.) е идентична със своята бензинова "сестра", която е задвижвана от 38 kW (52 к.с.) бензинов M 136 VII L, взет от 170 Sb. Двата модела на W120 получават нов заден мост през септември 1955. Същият като вече известния от година и половина 220 модел - с единично захващане чупещ с ниска точка на захващане.

1956: Мерцедес Бенц 190

Моделът 190 (W 121) с бензинов двигател M 121 B I е добавен като трети модел към 4 цилиндровите "Ponton" през март 1956 година. 190 е базиран на 180, но с по-мощен двигател 55 kW (75 к.с.). 1.0 литровия двигател идва от 190 SL - 77 kW (105 к.с.), но в лимузината е с по-малко компресия, уравновесен разпределителен вал и съединен (compound) карбуратор. В сравнение с модела 180, задният мост има 2 допълнители поддържащи хващания за подрамката. Мерцедес подобрява и спирачната система -190 има оребрени барабани отпред с по-големи спирачни "обувки". Външно моделът се различава от предишните с допълнителен вентиалционен прозорец на предната врата, както и хромирана лайсна под прозорците, по-широка предрадиаторна решетка с хоризонтални хромирани ребра, хромирани тунели за дъжд, по-големи задни стопове, джанти с отвори за охлаждане и  по-голяма емблема.

1957: Подобряване на малките Ponton модели

С мотото :"Още по-полезни, но не по-скъпи", Мерцедес подлагат на подобрение почти всички леки автомобили през август 1957 година. Трите 4 цилиндрови лимузинис модифициран интериор, осветление на номерата, което вече е интегрирано в "рогата" на бронята, както и вдлъбната дръжка за отваряне на багажника. Най-важната промяна при 180, вече с обозначение 180а, е 1.9 литровия двигател с горно разположен разпределителен вал. Този двигател е базиран на този от модела 190 - 48 kW (65 к.с.) с малко съотношение на компресията и използвайки един карбурато, вместо съединен (compound) карбуратор. Външността на Мерцедес 180 също е малко променена, за разлика от 180 D, е с по-големи задни стопове и голяма предрадиаторна решетка от 190, но без хоризонталните хромирани ребра. От април 1958 година 180 и 180 D са с управляемо странично стъкло на предните врати и по-голяма емблема като при 190.

1958: Вторият дизел при Ponton

През септември 1958 година се появява нов дизел 190 D. 1.9 литровият OM 621 с 37 kW (50 к.с.) е конструиран от специалистите, направили бензиновия 190. По-мощният двигател подобрява гладката работа в срвнение с 180 дизел и го прави хит още с появата си. През 1959 година, 180 и двата дизелови модела получават турбо охлаждащи спирачни барабани и по големи спирачни "обувки" от 190. Също мощността на двата бензинови двигателя е увеличена до 50 kW (68 к.с.) при 180 и 59 kW (80 к.с.) при 190 с повишавайки компресията. Промяната в дизайна през лятото на 1959 в предната и задната част е по-очебийна. С тях Мерцедес освежава изгледа на горния среден клас. В луксозния клас, от друга страна, новите 6 цилиндрови модели на 111 и 112 са по-големия "Ponton".

1959: Модернизиране на горния среден клас

Моделите с модернизиран дизайн вече са обозначение 180 b, 180 Db, 190 b и 190 Db. Дизайнерите са направили по-очебийни промени специално в предната и задната част на автомобила. Капакът сега е по-плосък а по-широката и по ниска предрадиаторна решетка пасва по-добре на 6 цилиндровите модели. Броните са по-масивни, и вече без "рога", задните стопове са с вградени светлоотразители. Моделите 190 b и 190 Db се отличават от 180 с хромирани лайсни по цялата дължина , минаващи под прозорците и хромирани дъждоотвеждащи тунели. Интериорът е изменен, като това играе роля за безопасността. Както при 6 цилиндровите те са с подплатено табло, частично разположени контролни инструменти във вдлъбнатини и волан с меко подплатен център. През август 1961 година, 4 цилиндровите 190c и 190 Dc "крилати" модела (W 110) заменят лимузините 190 "Ponton". Производството все пак продължава до 1962 година. За тази допълнителна продукция 180 D е оборудван с нов двигател - този вариант на OM 621 е разработен от двигателя на 190 D, с мощност 35 kW (48 к.с.).

Erlkönig на Goethe и терминологията

Мерцедес 180 има голямо влияние в немската автомобилна терминология, дори преди да се появи на пазара. "Ponton"  е първият Erlkönig - термин , който все още се ползва за маскирани автомобилни прототипи. През 1952 година автомобилното списание "auto motor und sport"  публикува снимка на бъдещия Мерцедес 180 заедно с пародия на Erlkönig от Гьоте. Това дава серия от римувани обиди срещу автомобилната индустрия.

"Понтон" моделите на серията 120 и 121, както и при предшествениците си се доставят и само като шасита както за германски, така и за чужди каросерийни фирми изграждащи линейки, комби и други специални каросерии. Специално линейките, построени от фирмите "Binz" в Lorch и "Miesen" в Bonn са с голяма популярност. През 9 годишното производство на "Понтон" до октомври 1962, Мерцедес произвежда 442 963 броя 180 до 190 D. Това включва 437 310 лимузини и 5 653 шасита.