Вторник, 08 Декември 2009 11:51   
Mercedes S class W140 - кратка история
S класа - W140

Появата на новата S класа на Mercedes както винаги предизвикало сензация в света на автомобилостроенето. Сам автомобила предизвикал много спорове около външността си.
Дошъл да смени предишното поколение големи Mercedes - W126, който се считал за еталон на елегантността (  W126 е един от най-красивите МВ ), тежкия, голям приличащ на камион W140 предизвиквал повече негативни реакции сред обществеността на скромна Европа.
В Русия, в която по това време завършваше етапа на първоначално натрупване на капитала, напротив много благосклонно възприели новината. Новите руски бандити и богаташи безумно се влюбили в този автомобил заради внушителната му външност, а обикновените граждани разказвали вицове за него. Може да се каже, че "Шестотният" ( както го наричали по топовия модел 600 SEL) се явява един от символите на епохата на бурните икономически реформи в Русия.

Многото нови технически решения, гигантските размери на салона, традиционната плавност на движение, неизменната висока степен на пасивна и активна безопасност, направиха S класата популярна както сред таксиметровите шофьори така и сред арабските шейхове . Жизнения път на седана W140 може да се раздели на два етапа (по външния вид). Купето С140 външно малко се различавало ( произвеждано от януари 1992 до февруари 1999)
ПЪРВИ етап (март 1991 - март 1994)
Презентацията на новата S класа се състояла на международния автосалон в Женева, който се провел от 7-17 март 1991 година. Веднага били представени няколко модификации: 300SЕ/SEL, 400SЕ/SEL, 500SЕ/SEL и топовата версия 600SЕ/SEL. Отзивите за модела били много различни- от пълно отрицание до възторг, но новината не оставила никого равнодушен, така както се случва по принцип със всеки нов модел на МВ.
Сред многото нови неща бих отбелязал двойното остъкление на салона, а така също антените показващи се от задните калници при включване на заден ход, облекчавало маневреността ( после това приспособление не се монтирало при автомобилите, оборудвани с парктроник.)
На ежегодния автосалон в Детройт, който се провеждал от 9-19 януари 1992 година, било представено новото купе на S класата в два варианта: 500SЕС и 600SЕС. Купето поразило всички със своята монументалност, разкош и комфорт. Практически всичко което се предлагало за седана в качеството на допълнително оборудване, в купето се явявало стандартно оборудване. Едва после се появил варианта 300SЕ 2.8 ( в последствие S280) - най-простия вариант, предлаган само с късата база, механична (!) предавателна кутия и без климатик (автоматична кутия и климатик можело да се поръчат допълнително)

трябва да се каже че 197 к.с. явно не стигали за такава тежка машина, още по вече, че тази модификация охотно се купували от търговски фирми и се използвали за превоз на гости (именно със 280 се разби принцеса Даяна).
През 1992 година е започната първата модернизация на автомобила, засягаща двигателите с голям обем - при тях е свалена мощността (400SЕ/SEL - от 286к.с на 279 к.с; 500SЕ/SEL/SЕС- от 326к.с. на 320к.с; 600SЕ/SEL/SЕС- от 408к.с. на 394 к.с.) в интерес на надеждността на самите тези двигатели.
Не трябвало дълго да се чака и бронирания W140, появил се през април 1992 година. Трябва да се отбележи, че МВ се явява един от не многото производители на леки автомобили който произвежда бронирани автомобили в заводски условия.
Трябва да се отбележи, че бронирания вариант има много малко общо с класическия седан ( основно външния вид и двигателя). Купето е създадено наново и представлява бронирана капсула с налепени на нея панели на каросерията, вратите са усилени, окачването е преработено, шасито е усилено по всички направления, трансмисията също е подложена на сериозна преработка. Всичко това повишение нивото на защита, способства за увеличение на ресурса на автомобила- не провисват вратите, шасито не се наранява от всеки голям камък и т.н.
Оборудвана такава машина практически е неотличима от стандартната лимузина, издават го само другите колесни арки, двойните стъкла (ефект на аквариум) и специалните колела (ръба на диска се намира вътре под капак) със специални приставки вътре, позволяващи да се движи със скорост от 60 км/ч при пробита гума. Бронирания W140 се предлагал с два типа двигатели (S500 и S600) и три степени на защита (В4, В6, В7).
В началото на 1993 година се появява и дизеловата модификация на новата S класа -300SD (в последствие S350 TURBODIESEL.) с редови шестцилиндров 3.5 литров двигател с турбо пълнене с мощност от 150 к.с. За работа като такси се предлагала именно тази версия.
В тази година, с появата на С класата W202 и тоталното изменение на индексите на леките автомобили на МВ, всичките модели на S класа W140 получават нови означения: буквата S вече стои пред цифрите (традиционно обозначаващи обема на двигателя в кубически сантиметри без последните цифри), буквата Е, обозначаваща по- рано наличието на инжекционно впръскване на даден модел, изчезнала ( причината била че всички модели станали инжекционни), буквата L (обозначавала дълга база на седана) и С (купе) също били махнати. Пълния списък на седана №140 започнал да изглежда така: S350 TURBODIESEL, S280 (тези две модификации се произвеждали само с кратка база), S320, S420, S500 и S600. Купе се предлагало само в два варианта: S500 и S600.

ВТОРИ етап (март 1994 - декември 1998, купе до Февруари 1999, Пулман до октомври 1999)
Резултатите от продажбите на №140 в първите години разочаровали ръководството на концерна Daimler-Benz. По мнението на европейците, W140 изглеждал тежкарски и монументално, затова било взето решение да се промени леко външния вид на флагмана в производствената програма на МВ.
Измененията засягат предимно броните и лайсните. Те станали по -закръглени, освен това по цялата дължина на колата е направена полоса която, визуал смалява този голям автомобил. Изменила се долната част на капака на багажника - острите ъгли били закръглени, заедно се променила и формата на стоповете.
Освен това предните мигачи станали бели, а решетката в топовата версия S600 получила 6 хоризонтални хромирани лайсни вместо три, а така също и част от волана получила ценни породи дърво в стандартната комплектация.
Наистина автомобила започнал да изглежда по-елегантен, но като цяло монументалността му не изчезнала.
Купето С140 измененията почти не засегнали, затова се появила версията на 420 предназначена за най-големите почитателите на големите купета на МВ.
От април 1995г. за всички модели с големи двигатели като допълнително оборудване започнало да се предлага парктроник (за S600 е бил стандартно оборудване), изобщо не излишна опция за МВ с такива размери. През май същата година (1995) на потребителите бил предложен изключителен модел - комби W140 Т - modell. Разработен с одобрението на МВ от известната фирма CADFORM, а произвеждан от не по-малко известната фирма за тунинг на МВ -BINZ. Този автомобил е предназначен за "клиенти, които искат да имат нещо ексклузивно в сравнение с предишния (S124) и бъдещия (S210) универсал-комби на Е-класата". Още повече, че се предполагало производството само на 100 универсала от S - клас W140 . Купувачите на този модел плащали 140 000 DM (без всякакви тежести) по-скъпо то моделите на седана (S320, S420, S500и S600 при вариант дълга база). Необходимо условие било наличието на саморегулиращо задно окачване (стандарт на S600 ). Над тези автомобили се разпростирали всички гаранции на концерна МВ.
През есента на 1995 година на Франкфуртския автосалон МВ представил най-шикозната и скъпа версия на W140 - S600 Pullmann, която станала официален наследник на модела 600 Pullmann W100, свалена от производство през 1981 година.
Този автомобил за президенти и премиери, представлявал удължен за сметка на разстоянието между двете врати, със един метър S600, дълга база със максимална комплектация. Списъка на допълнителното оборудване при този автомобил е кратък и лаконичен: "всичко което пожелае заявителя".
Произвеждал се е и в бронирано изпълнение.
Трябва да се признае, че Пулман изглежда много по-хармонично от своя къс събрат, което дава повод да се предположи, че изтъканата
"монументалност" на W140 се явява чест от план, за създаването впоследствие на тази база, на Пулман.
Интериора на Пулман бил изработен от най-добрите видове и десени кожи и дърво, което впоследствие не изключвало други изпълнения по поръчка на клиента. Седалките в пасажерският салон, отделен от шофьорския със стъкло, били разположени vis-a-vis, което позволявало да се чувстват свободно четирима пасажери.
Последната мащабна модернизация на W140 започнала през юни 1996 година.
Главното събитие била смяната на двигателя на дизеловия модел: на смяна на "издръжливия" S350 TURBODIESEL с мощност 150 к.с. дошъл новия, по-икономичен S300 TURBODIESEL с мощност 177 к.с. Трябва да се отбележи, че сред достойнствата на новия двигател освен икономичността било и малкото отделяне на вредни вещества в атмосферата и ниското ниво на шум.
Външния вид на седана малко се променил, може да се отбележи белите задни мигачи и новия дизайн на джантите.
Купето С140 отново било преименувано (втори път за три години). Сега купето се явявало не част от S класата, а е отделено в нов СL клас, в съответствие сновната политика в областта на наименованията (голямо купе - , малко купе - ).
Модификациите на купето сега започнали да се наричат СL420, СL500 и СL600. Освен това, при С140 малко се променил рисунъка на бронята и се увеличила стандартната комплектация.
За всички модели от W140 купе започнало да се предлагат в качество на допълнително оборудване- въздушни възглавници, навигационна система, датчик за дъжд и ксенонови фарове.
По нататък W140 престанал да интересува инженерите и конструкторите на МВ в качеството му на обект за модернизация, нали скоро трябвало да се появи новия S клас W220, по-елегантен и лек, оборудван с немислимо количество електроника и нова конструкция на купето, с нови двигатели и трансмисии, той трябвало да повиши нивото на продажби на S класата.
През есента на 1998 година на сцената излязъл W220, и производството на W140 започнало тихичко да се свива. Изобщо на общия фон от възторга пред новия модел - скъпия пластик отстъпил място на повече лукс, двойното остъкление не се предлагало даже и като екстра и т.н., консервативните купувачи (основно арабски шейхове) отбелязвали, че W140 бил много по-просторен и комфортен. Затова било решено да се съхрани за известно време, производството на топ модела S600 в максимална комплектация.
Купе С140 се задържало на конвейра до появата на новия модел С215 през февруари 1999г., Пулман бил свален от производство през октомври 1999г., когато се появява аналогичния модел на база на W220. Всичко от 1991 г. до 1999 г. били произведени 402 000 модификации от W140 .

Североамериканско изпълнение
Вносните автомобили за североамериканския пазар се отличавали с отсъствието на площадка под номера на предната броня и вдлъбнатината под задния номер на багажника.
Габаритите били във предните мигачи и специални секции на задните стопове.
Освен това, при американците отсъствали антените, облекчаващи движението на заден ход.
Официално на американския пазар били представени следните модели:
• Седан, кратка база: 300SD/ S350 TURBODIESEL, 300SE/ S320, 400SЕ
• Седан, дълга база: S320, 400SEL/ S420, 500SEL/ S500, 600SEL/ S600
• Купе: 500SЕС/ S500/ S500, 600SЕС/ S600/ СL600
При всички модели мощността на двигателя била малко по-ниска от европейската версия.