{include_content_item 2218}Световни рекорди, променящи представите
Mercedes-Benz инвестира общо около два милиарда германски марки в проекта W201, не само за разработката, но и за конструирането на нов завод в Бремен и разширяване на производствените мощности в Sindelfingen, Stuttgart-Untertürkheim и Düsseldorf. Едно беше сигурно: новата 190 беше най-малкия Мерцедес-Бенц, но от гледна точка на произведени бройки трябваше да подпомогне силно през годините успеха на компанията.
Персоналът, ангажиран в продажбите, трябваше да работи здраво, за да убеди пазара, тъй като много клиенти отказваха да повярват, че 190 е истински Mercedes-Benz. Както и се случи – повечето хора загърбиха скептицизма си след първотот си пробно шофиране или най-късно след като малкият Мерцедес-Бенц доказа качествата си по време на знаменитото непрекъснато пробно шофиране през авфуст 1983 година: със средна скорост от 247,54 км/ч лимузината премина 50000 км на кръгла писта в Нардо, южна Италия, чупейкитри световни рекорда и дванадесет рекорда за своя клас. Автомобилът беше новият 190 Е 2.3 – 16 (136 kW/185 к.с.) с четири клапана на цилиндър, и щеше да бъде пуснат на пазара през есента на 1983 година. Три години по-късно тази моделна линия на Мерцедес беше оборудвана за пръв път с шест-цилиндров двигател 190 Е 2.6 (122 kW/166 к.с.).По това време се появи и 190 E 2.3 с 100 kW/136 к.с.
Закръглени контури за C класата
Мерцедес Бенц 190 беше само четири години на пазара и тъкмо беше станал популярен, когато започна да се мисли за негов наследник. Това стана през есента на 1986 година, когато автомобилът и Даймлер-Бенц празнуваха вековен юбилей. Едно нещо беше сигурно – Щутгардския производител беше решен да държи дял в тази определена ниша на автомобилостроенето. Оригиналната идея за Бебето-Бенц сформира отправна точка, служеща за цел в бъдещето, която беше от голяма стратегическа важност за Мерцедес-Бенц.
Първо трябваше да се планират детайлите. Размерите, каросерията, задвижването и шасито на 190 бяха отново обект на внимателно разглеждане, за да се определи дали нещо в тях може да бъде подобрено. Нови идеи бяха извадени на дневен ред: например за следващото поколение на така наречения „компактен клас” трябваше да се направи нов модул за товарене, свързващ багажника с вътрешния обем на автомобила; трябваше да се създаде повече място отзад; модерни системи за безопасност като въздушни възглавници и обтегачи на предпазните колани трябваше да станат стандартно оборудване, а двигателите да бъдат проектирани така че да покриват влизащите скоро в сила изисквания за вредни емисии. Името също беше ново, тъй като моделът 190 разкри Ц-класът.
Да се мисли напред беше целта на денят – също и по отношение на дизайна. Екипът по дизайна обмисляше дълго как могат да направят второто поколение от този клас привлекателно и какъв вид линии могат да са актуални до края на хилядолетието. Езикът на формите бе започнал да се променя – навлизаха по-закръглени, естествени форми - и дизайнерите на Мерцедес знаеха, че острите линии на Мерцедес-Бенц 190 бяха една от чертите, които ще започнат да издават възрастта му. Затова те създадоха лимузина с по-меки и плавни линии.
За разлика от 190, чиито линии бяха създадени да провокират, идеята сега беше да се създаде по-отпуснат дизайнерски идиом, изразяващ динамична елегантност. През 1987 година дизайнерите бяха готови да покажат идеите си в мащаб 1:1 с помощта на глинени модели – бяха направени пет такива на външността и четири на интериора.
Компютърните експерти започнаха да работят по симулирането на катастрофи, да тестват ергономията и маневреността на автомобила при различни условия, така че да дадат на инженерите отрано информация какво е технически приемливо. Колкото по-добра е предварителната виртуална подготовка, толкова по-добре направени щяха да бъдат първите истински автомобили през 1989, както и по-добра щеше да е основата за фазата за реалните краш-тестове. Прототипите, изготвяни седмици на ръка, бяха тествани за да се види дали дебелината на панелите, усилващите елементи и точките на закрепване ще издържат напрежението и огъването на ежедневната експлоатация. Започнаха тестовете за издържливост.
Индивидуализъм на колела
Но времената се променяха бързо – особено в автомобилната индустрия. Докато бъдещата Ц-класа крачеше с тестовите си одежди по тестовите писти, ситуацията на пазара се променяше. Надпреварата се нажежаваше, а клиентите ставаха все по-знаещи, по-изискващи и по-чувствителни към цените. „По-голяма индивидуалност и емоция на колела” беше новата рекламна фраза, когато ставаше дума за продаване на автомобили, с традиционните ценности като качество, безопасност, толерантност към околната среда, комфортът и надеждността губеха значимостта си. Клиентите просто ги смятаха за гарантирани. Явно беше нужно преосмисляне – и разработката на новата компактна лимузина на Мерцедес-Бенц също беше засегната от това. В допълнение към техническите качества – толкова широко използвани при модела 190 – нови, свързани с маркетинга въпроси , придобиваха същата важност. Повече от всякога компанията обръщаше внимание на импулсите на пазара и правеше всичко възможно да удовлетвори желанията на клиентите си. Специалистите сега определят това като ключов фактор за успеха на новата Ц-класа, а и всъщност на марката Мерцедес-Бенц през деветдесетте години.
Лозунгът беше „по-ценно, но не по-скъпо” и това беше достатъчно доказателство за нова динамика и определяне от страна на Мерцедес-Бенц. Безпрецедентен до тогава дизайн и концепция за екипировка характеризираха Ц-класата, за да посрещнат повишаващата се нужда на клиентите от автомобилна индивидуалност. Три нива на оборудване бяха предложени в допълнение към класическата версия на оборудване - ESPRIT, ELEGANCE и SPORT. И външно и в интериора всяка от тях имаха много специална аура.Ударението беше или на класическото и дискретното, младежко и свежо (ESPRIT), на достойното и елегантното (ELEGANCE) или на динамиката и техническата страна (SPORT).
Както базовия модел, вариантите ESPRIT, ELEGANCE и SPORT можеха да бъдат не само с определени двигатели. Спортният вид на SPORT версията можеше да бъде комбиниран еднакво добре с двигател от по-ниските нива на моторизиране (C 180 с 90 kW/122 к.с.), C 200 DIESEL (55 kW/75 к.с.) или C 280 с шест-цилиндров двигател и максимална мощност от 142 kW/193 к.с.
Цената като част от посланието
Но планиращите продуктовата линия в Мерцедес-Бенц бяха сигурни за едно нещо от самото начало – индивидуалността, привлекателният дизайн и добрият имидж на марката няма да са достатъчни да позиционират новият автомобил на пазара и да му спечелят нови клиенти. Цената от своя страна също трябва да бъде правилната. Компанията направи изчисленията си много внимателно – и резултатът бе постигнат – да бъдат първи, в допълнение към дизайнерската концепция и нивата на оборудване. За първи път в продажбите на Мерцедес-Бенц цената стана активен елемент от рекламното послание: за чисто 40,825 Германски марки, на клиентите се предложи напълно оборудван Мерцедес с обичайните стандарти на инженеринга и хай-тек разработки. Това беше много убедителен аргумент.
Премиера на дизел с четири-клапанова технология
Когато Ц-класата бе пусната за продажба в Европа на 18 юни 1993 година, имаше избор от шест различни двигателя, включващ три бензинови и три дизелови с модерната четири-клапанова технология:
* C 180 с 90 kW/122 к.с.
* C 220 с 110 kW/150 к.с.
* C 280 с a 142 kW/193 к.с. V6-двигател
Моделът C 200, чийто четири-цилиндров двигател генерираше 100 kW/136 к.с., се появи на пазара в началото на 1994 година.
С премиерата на Ц-класата Мерцедес-Бенц отпразнува и следващата световна C 220 DIESEL (70 kW/95 hp) премиера по отношение на дизеловите двигатели: за първи път пътнически автомобил, C 220 DIESEL (70 kW/95 к.с.) и C 250 DIESEL (83 kW/113 к.с.), бяха оборудвани с четири-клапанова технология, комбинираща ефектите на повишена мощност и намалени вредни емисии и ниско потребление на гориво. Дизеловата палитра се затваряше от доразработения и подобрен дву-клапанов агрегат на C 200 DIESEL (55 kW/75 к.с.). Всички дизелови двигатели стандартно бяха оборудвани с оксидиращ катализаторен преобразувател и рециркулация на отработените газове и покриваха строгият „Töpfer стандарт” наречен на името на Klaus Töpfer, министър на околната среда на Германия по това време. Консумацията на всички Ц-клас модели по Euromix-стандартите варираше между 6.7 и 10.6 литра на 100 километра.
През септември 1995 година беше стартирано производството на подобрена Ц-класа, 500 000ят екземпляр бе напуснал производствените линии малко по-рано, през февруари същата година – само 22 месеца след началото на производство на модела. Основната причина за този фейслифт на модела беше да се осъвремени и подобри дизайна и нивата на оборудване, както и да се добавят два нови двигателя към набора на моторизиране. Голям интерес предизвика C 230 KOMPRESSOR, чийто новоразработен 2,3 литров двигател беше оборудван с компресор за пръв път от повече от 50 години. Този суперчарджър помагаше на 142 киловатовия/193 к.с. двигател да постигне въртящ момент от 280 нютон метра в голям диапазон от обороти.
Вторият нов модел също предлагаше двигател, работещ с нагнетен въздух, макар и по съвсем друга концепция. С C 250 TURBODIESEL Мерцедес-Бенц представи първият турбо-дизелов автомобил с четири-клапанова технология и интеркулер. Новият модел, чийто мощен агрегат бе разработен на базата на доказалия се атмосферен четири-клапанов двигател, беше сред най-мощните дизелови двигатели в класа си с мощност от 110 kW/150 к.с. и максимален въртящ момент 280 нютон-метра при 2800 оборота в минута. Вижте всички снимки на Mercedes C class W202. Превод: Blond