През последните няколко години сателитните телевизии повтаряха доста често един рекламен клип, който може би най-точно показва качествата и имиджа на лимузините с характерната звезда на капака. Закъснял съпруг се прибира твърде късно в къщи и обяснява - имах проблем с колата. Отговорът е звънка плесница и реплика на жената - “как, ти караш Мерцедес и това е абсолютно невъзможно.”
Погледнато от страната на статистиците всеки Мерцедес може да измине поне 1 милион километра по пътищата на света, преди да се наложи ремонт. Данните са на реномирания германски автомобилен клуб ADAC, който патрулира с хиляди коли по германските аутобани. Според неговите спецалисти най-здравите и сигурни автомобили са Мерцедес 190 и “S”-класата.
Историята на Бебето започва през 1982 година, когато специалисти и обикновени купувачи са еднакво изненадани. Двете най-реномирани германски автомобилни фирми представят новите си модели. За BMW това е “3” (модел Е 30), за Мерцедес - (първия малък Бенц - 190) модел W 201. Двете коли са представители на така наречения луксозен среден клас, на всичко отгоре са и директни конкуренти на пазара. Малкия Мерцедес бе наречен почти веднага Бебето и за всички бе ясно, че щутгартските автомобилостроители в този клас искат да изместят конкуренцията на баварците.
Сега, 15 години по-късно, когато Бебето е вече история, изместено от актуалните “C”-класа, лесно може да се каже, че успехът бе пълен. Основата за него е качеството на изработката. За доказателство думите на Волфганг Херолд от Нюрнберг, собственик на фирма за таксиметрови превози: “Продадох през 1992 година четири автомобила Мерцедес 190 D на колеги от Прага. Всички бяха на по около 580 000 километра. Не се учудих, когато тази пролет - 1997 година, посещавайки града, ги видях да вървят и то в чудесно състояние. За изминатите километри не смеех да попитам.”
Въпреки всичко казано дотук, покупката на добър и запазен Мерцедес 190 бензин или дизел не е лесна работа. Първо заради цената. Под 10 000 германски марки се продават само боклуци на стотици хиляди километри, карани без поддръжка, здраво юркани по германските аутобани предимно от млади кандидат-спортисти. Второ, заради мошениците, не само българските, но и... германските. Малкият Бенц е най-любимото “работно” място на така наречените “царе на километража” - хората, които могат само за минути да направят Бебето на каквито километри собственика им поръча.Бебето, въпреки марката Мерцедес, както всички автомобили по света има и слабости. При бензиновите модели например, произведени между 1983 и 1985 година, има проблеми с разпределителните валове, ангренажната верига и нейния обтегач, хлопащи хидравлични клапани. Проблеми създава и лагерът на кардана, както и “потни”, пълнещи се с вода фарове. През 1988 година всички тези дефекти са отстранени изцяло. Моделите се познават по широките пластмасови лайсни на вратите, изменените преден и заден спойлер, по-широките и удобни седалки. Не се препоръчват и колите с карбуратор, защото той трудно се регулира и, особено когато двигателя е студен, придърпва неприятно. За любителите на бензиновите мотори ес препоръчват най-вече инжекционите с работен обем 1 800, 2 000 и 2 300 кубически сантиметра. Не пипайте топ-модела, който задвижва и най-малкото купе от “S”-класата. С 16-клапановия шестцилиндров агрегат с 2 600 кубика, разход под 15-16 литра супер-бензин на сто километра трудно може да се достигне.
Най-добре е да изберете дизелово Бебе, което освен че “скъперничи” с нафтата (разходът според карането е между 7 и 9 литра) е автомобил, който може да измине стотици хиляди километри без много ремонти. Естествено, от машината с мощност 72 коня не могат да се очакват спортни резултати в ускорение и максимална скорост. Силата му е спокойната и безшумна (за дизел) работа на двигателя, и, разбира се, икономичността. Много по-темпераментни, но и по скъпи като цена и поддръжка, са другите два дизелови мотора на Мерцедес 190. И двата са с работен обем от 2 500 кубика. Но докато “обикновеният” е с 94 коня, турбо-компресорът подпомага “расовия” дизел на Мерцедес до мощност 126 к.с. Какви са проблемите при дизела: слаб вентилаторен ремък, късащо се жило на газта, ръждясващо задно гърне на ауспуха.
Купето на Бебето е модерно и практично, а най-вече изключително здраво. Само при много стари и неподдържани екземпляри тук-таме, например около гнездото на крика и ръбовете на задния капак, може да се намери малко повърхностна ръжда. При някои модели на много хиляди километри проблеми създават износените предни седалки, повреди в ключа на запалването, комбинирания лост за включване на светлини и мигачи, обтегачите на вратите.
Винаги е било скъпо удоволствие да се кара хубава коля. За Мерцедес 190 - Бебето това правило важи с пълна сила. Преглътнете ли обаче този горчив хап, лимузината от Щутгарт се отплаща със стабилност и сигурност, с трудно сравнима солидност. Освен това купуването на Даймлер Бенц е сериозна инвестиция, вложените в него пари, с минимална загуба, се връщат при препродажбата на колата.