{include_content_item 2218}През ноември 1984 година, Мерцедес Бенц показват чакания с нетърпение нов салон на средния клас. Новата W124 серия започва с моделите 200 D, 250 D, 300 D, 200, 230 E, 260 E и 300 E. Като допълнение към тях се добавя и 200 E, произвеждан за експорт в Италия. Това автомобилно семейство е първото за Щутгартската марка, наречено Е клас. Наследникът на Mercedes W123 все още е наричат " среден клас Мерцедес". Това рефлектира на времето на стратегическата инициатива на Мерцедес с появата и на модел 190 (W201), появил се през 1982 година предшественика на С класата, насочен към компактния клас.
W124 приема елементи от младия, спортен и компактен автомобил, но поставя свой стандарт за дизайн и инженерство. Паралел с компактния клас е използването на по-леки материали, но повишавайки безопастността като отправна точка служат W201 и W126 S-клас. Пътническата кабина на W124 изпъква с устойчивост при странични удари и преобръщания, обезпечени със зони за деформация отпред и отзад. Критериите за асиметрично фронтален удар с 40 % застъпване при скорост от 55 км/ч вече покрива стандартите и в средния клас. В допълнение потенциалните контактни зони са конструирани да се огъват за защита на пешеходците.
Индивидуалист със семеен облик
Дизайнът на W124 показва определени семейни черти на компактния клас, но като цяло новият модел се показва с оригинални дизайнерски елементи, които са с фунционални цели.Например - характерната задница е изтънена напред и със силно заоблени горни ръбове като допълнителният ефект е по-малко въздушно съпротивление и разработена след тестове във въздушен тунел. Такива аеродинамични подобрения видимо намаляват разхода на гориво в сравнение с предишния модел. Друг типичен елемент е трапецовидния капак на багажника със задна част издърпана надолу и полегати вътрешни краища на почти правоъгълните стопове, като по този начин достъпът до багажника е улеснен, като багажът не трябва да се вдига много високо. Отговорни за дизайна са Bruno Sacco, Joseph Gallitzendörfer и Peter Pfeiffer.
Един детайл, който не е толкова видим, но въпреки това удивително новаторски е единичната ексцентрик движеща се предна чистачка. Тя почиства 86 % от стъклото - най-голяма почистена площ в света , когато W 124 е представена. Благодарение на повдигащото се впечатляващо движение, грните ъгли на стъклото се почистват много по-ефикасно, отколкото с обикновена единична чистачка. Електрическо подгрявани течност за чистачки и дюзи са стандарт за моделите на серията. Очевидната разлика в каросериите между шест и четири цилиндровите модели изчезва с появата на 124 - външно те всички са еднакви. Разликите са в задния шумозаглушител - 6 цилиндровите имат двойни тръби и отпред - отвор за въздух при модела 300 D и тези с климатик.
Шасита и двигатели
Познатото окачване от С класата осигурява перфектно управление и стабилност -преден амортисьор с анти гмуркащ контрол с индивидуални рамена и многораменно задно окачване, като на всяко колело има по 5 щанги ( рамена). Много от двигателите на серията 124 са новоконструирани. Например М 103, 6 цилиндров инжекцион с 2.6 и 3.0 литра е монтиран в моделите 260 Е (125 kW/170 к.с.) и 300 Е (140 kW/190 к.с.). Трите дизелови двигателя са от нова генерация. ОМ 601 на 200 D (53 kW/72 к.с.) е същият както при 190 D (W201). Нови двигатели са 5 цилиндровия OM 602, 2.5 литра в 250 D (66 kW/90 к.с.) и 3.0 литровия OM 603 в 300 D (80 kW/109 к.с.). Бензиновите 4 цилиндрови в Mercedes-Benz 200 (80 kW/109 к.с.) и 230 E (100 kW/136 к.с.) са от предишната 123 серия и принадлежат към семейството на М 102 двигатели, от които произлиза и 200 Е.
1985: Новата генерация комби
S 124 е представена през септември 1985 година на Франкфуртския Интернационален Автомобилен Салон - IAA. Втората генерация на комби автомобилите на Мерцедес Бенц следва до голяма степен инженерните постижения на лимузините. С изключение на модифицирания дизайн в задната част, няма разлика в каросерията. Главните компоненти, спирачки и окачване са приспособени за по-голямо натоварване, но иначе си остават непроменени. Независимото задно окачване е комбинирано с хидропневматичен ниворегулатор. Инженерите също обединяват и стандарта за безопасност в комбито колкото е възможно. Последните наблюдения за безопастност се концентрират в задната част, която е критична при комбито. Като пример, резервоарът е монтиран по структурни причини в пода на автомобила, но е със специална форма и ограничения в горната му част, осигурявайки при удар в задната част с последваща деформация от страничните елементи, резервоарът да бъде избутан надолу, но задържан от специални ремъци, така че да не влезе в контакт с пътя.
Много общи двигатели
Тясната връзка между лимузина и комби е доказана и в използването на двигателите. Оригинално комбито идва с 8 различни двигателя, всички ползвани и в лимузините, с изключение на един: инженерите разработват 105 kW (143 к.с.) OM 603 A, 3.0 литров, 6 цилиндров турбодизел за 300 TD TURBO, разбира се инспириран от ОМ 603. С модифицираният турбо, компресионно запалване двигател се използва и в S класата за експорт - модела 300 SDL. От друга страна 2.6 литровия бензинов и 3.0 литровия естествен засмукващ дизел не се ползват в комбито.
Както от десетилетия в средния клас на Мерцедес, W124 се предлага и като шаси. Те са превръщани в линейки, комби или със специализирана каросерия както за местните, така и чужди фирми, като разликата от преди е, че всички шасита са вече от комби модел, произвеждани в Bremen. Заедно със стандартната база на 250 D и 230 E, се предлага и дълга база като 250 D, 230 E и 260 E модели. Линейките продължават да се произвеждат в Binz в Lorch, Miesen в Bonn и Visser в Leeuwarden - Холандия.
Най-известни производители на 124 базирани катафалки са Pollmann в Bremen, Rappold във Wülfrath, Stolle в Hanover и Welsch в Mayen.
1985: 4MATIC е всички движещи колела разработка на ниво - Мерцедес
Заедно с предствянето на комби модела, Щутгарт представят и автоматично включващият се 4MATIC като част от "Mercedes-Benz Driving Dynamics Concept". Системата се предлага за 6 цилиндровите модели на 124. Заедно с комплексната електроника, 4MATIC включва и допълнително предно предаване с кутия и диференциал, който поради липса на място е интегриран с картера на двигателя. Тази техническа сложност на перфектния тракшън контрол се отразява и на цената: 260 E 4MATIC, 300 E 4MATIC, 300 TE 4MATIC, 300 D 4MATIC и 300 TD TURBO 4MATIC, появили се на пазара през 1987 година струват почти с 12,000 марки повече от моделите само със задно задвижване. Допълнение към програмата "Mercedes-Benz Driving Dynamics Concept" се допълва с автоматично блокиращ диференциал (ASD) и противозанасяща система anti-skid control (ASR). Всичките системи използват сигнали от антиблокиращата спирачна система ABS.
1986: Стандартен катализатор във всички автомобили на Мерцедес
Още от септември 1985 година трипътен катализатор е предлаган като опция на всички бензинови модели, с изключение на карбураторния 200. Алтернатива е била така наречената катализатор retrofit версия, в която автомобилът е без катализатор, но с многофункционално смесване и запалителна система MF. Това позволява автомобилът да бъде снабден с катализатор на по-късен етап. През 80те години на миналия век това е бил важно предимство, тъй като безоловния бензин не е бил достъпен навсякъде. Всички 6 цилиндрови модели са с такава система като стандарт, като мощността е малко намалена, заради MF системата. При 230 Е даже и тази система е била опция. От септември 1986 година карбураторния модел е със система за контрол на емисиите. От тогава катализаторен конвертер става стандарт за всички бензинови модели на Мерцедес. Retrofit системата е опция ( с намалена цена на автомобила), като това се прекратява през август 1989 година.
1987: Появата на купето
През 1987 Мерцедес разширява моделната си програма на 124 отново. Първо - 2 версии на купе дебютират през март в Женева (Geneva Motor Show) запълват моделната гама. Както и при 123, дизайн и конструкция са тясно свързани с лимузината. Все пак подът е скъсен, така че купето е с 8.5 сантиметра по-къса база. Това подчертава спортният характер на двувратият модел, а сходството е намалено до предни фарове и задни стопове. Стандарта на безопастност при лимузините е адаптирано и при купетата. Липсата на В стълбове е компенсирано със заздравени А, прагове и врати. Инженерите по дизайна използват нови части при конструкцията на тавана: вътрешните панели са отдалечени от главите на пасажерите, както и прозорците и имайки в предвид формата на каросерията, пътниците отзад имат много повече височина на еазположение. Характерен дизайнерски елемент, документиращ независимостта на купето са гумена лента с интегрирана престилка, които между калниците създават оптична връзка между предна и задна престилка, боядисани в контрастен металик цвят.
Първите два модела са 230 СЕ и 300 СЕ. Двигателите 2.3 литровия четирицилиндров и 3.0 литровият шест цилиндров с механично/електронно контролирана инжекция са същите както и в лимузините. Двете купета са идентични и се различават външно само по двойния ауспух на шестцилиндровия и табелката с обозначението на модела.
Следващи модели на Мерцедес 124
На международния автомобилен салон (IAA) във Франкфурт на Майн през септември 1987 година са представени две нови лимузини 300 D Turbo и 300 D Turbo 4MATIC. И двата модела са със същите двигатели, представени две години по-рано в комби версията. Само 4MATIC е напълно нова и уникална, тъй като двигателят 300 D Turbo е отдавна (от април 1096 ) част от моделите продавани на американския пазар чрез MBNA. Външно моделите се различават с 5 допълнителни прореза за всмукване на въздух на десния преден калник. Два допълнителни модела са показани през септември на Парижкия автомобилен салон. 200 Е със своя добре познат от 190 Е 2.0 литров инжекцион не е автентична премиера, тъй като е произвеждан няколко години за италианския пазар. 250 D Turbo от друга страна основно е същият като 250 D, но с модифицирана версия на 250 D турбо вече използван в компактния клас.
1988: по-чисти дизелови двигатели
Промените направени през септември 1988 на 250 D Turbo двигателя и симулативно на 3.0 литровия дизел подчертават намалянето на вредните емисии чрез подобряване на горивния процес, което има и положителен ефект на мощността, повишавайки я с 2.9 kW (4 к.с.) при двата двигателя. От септември 1988 всички модели на серията са с антиблокираща спирачна система (ABS) и подгряващо дясно огледало. Системата за миене на предния прозорец е взета от S класата и включва подгряване на казанчето за течност и самите дюзи за пръскане.
1989: Нова Дизел'89 инициатива
Като част от тази програма, през февруари 1989, не турбо двигателите са оборудвани с преработени двигатели с новата предкамерна скосена система за нагнетяване. В атмосферните двигатели благодарение на новата технология се повишава и мощността с 2.2 kW (3 к.с.) в 200 D и 2.9 kW (4 к.с.) в 250 D и 300 D. Вредните емисии са намалени и с комплексна контролираща система в която катализатор, специално разработен за дизелови двигатели, е комбиниран с внимателно координирана система за рециркулация на изгорелите газове. Тази много ефикасна система е предлагана като опция от октомври 1990 година за атмосферните дизели и 6 месеца по-късно за турбо двигателите.
1989: Фейслифт за средния клас
През септември 1989 на международния автомобилен салон (IAA) във Франкфурт, Мерцедес показват преработена версия на моделите в средния клас. Усъвършенстването е фокусирано на промени в каросерията и вътрешния дизайн. Най-очебийно е появата на страничните широки лайсни, подобни на купето появило се преди 2.5 години. В горната част на лайсните тясна полирана лента от неръждаема стомана е допълнително монтирана. Дизайнерите добавят дискретно и липсващия хром след дълго отсъствие например дръжките на вратите и емблемата. Страничните огледала са боядисани в цвета на колата, а седалките са подобрени.
За всички 124 модели, с изключение на 4MATIC, от септември Sportline package, познат от компактния клас е възможен като опция. Това включва спортно окачване, по-широки гуми 205/60 R 15 на 7 J x 15 ляти или метални джанти и видимо по ниско стояща каросерия. Други екстри са по-твърди пружини и амортисьори заедно с вътрешно модифициран интериор - кожен волан и топка на скоростния лост, предни и задни седалки.
4 клапана на цилиндър в 124
Обновената серия идва и с пет нови модела. За лимузина, купе и комби сега има 4 клапана на цилиндър 3.0 литров, 6 цилиндров двигател. Той е познат от спортния 300 SL-24. Произтичащо от различните начини на вграждане при 300 E-24, 300 CE-24 и 300 TE-24 не е било възможно използването на катализатора както при SL. Това води до по-слаба мощност от 8.1 kW (11 к.с.) в сравнение с 170 kW/231 к.с. при SL до 162 kW (220 к.с.). Заедно с тези модели, във Франфурт, Мерцедес показват и дълга база като четвърти тип в модела. По традиция в разработката участва и фирмата Binz в Lorch. Базата е нарастнала с 80 сантиметра до 3.60 метра и за разликата от предшествениците 250 D long и 260 E long има 6 врати и напълно използваема среден ред седалка с дълбочина на седалката колкото и на задната. Серийното производство на дългата база започва през май 1990 година.
1990: 500 Е слага стандарт за V8
През октомври 1990 на Парижкия автомобилен салон, 500 Е, новият топ модел на серията 124 превзема сцената. На пръв поглед отвън не може да се различи от другите модели, НО вътре е повече от внушителен. Новодошлият модел има 240 kW (326 к.с.) 5-литров V8 двигател с 4 клапана на цилиндър, базиран на двигателя от 500 SL и спиращи дъха показатели. Със стандартната 4 степенната автоматична скоростна кутия лимузината достига до 100 км/ч за 5.9 секунди и максималната скорост е лимитирана до 250 км/ч. Системата ASR, която също е стандарт не позволява приплъзване на двигателните колела дори и с пълна газ. За да намалят вредните емисии, големината на двойния катализаторен конвертер е увеличена от 3.9 до 5.8 литра, поставена е вторична въздушна инжекция и рециркулация на изгорелите газове. С 500 Е се използва за първи път и 4 клапана на цилиндър при V8, като се различава от SL версията с различна инжекционна система , както и модифициран блок. Вместо използване на механично - електронно контролираната Bosch KE-Jetronic, инженерите залагат за първи път на електронно контролираната Bosch LH-Jetronic с измерване на постъпващия въздух. Промените в двигателния блок са по-силни като сега височината е същата като при малкия "брат" с 4.2 литра. Характерните белези на 500 Е включват дискретно изнесени калници, фарове за мъгла в предната престилка, 16 инчови, с 8 дупки ляти джанти с широки гуми 225/55 ZR 16. Сравнен с другите модели, каросерията е снижена с 23 милиметра; за да компенсира евентуална промяна във височината при товар, задният мост е със станадртно монтиран хидропневматичен контрол на нивото. Производството на екслузивния модел с цена от 135 000 марки е в тясно сътрудничество с Porsche. Каросерийната конструкция и сглобяването е изпълнено от Porsche в Stuttgart-Zuffenhausen, докато завода в Sindelfingen отговарял за боядисване и доставка.
1991: 124 кабриолет
Септевмри 1991 година, Мерцедес показва нов вариант на 124 - 300 CE-24 Cabriolet. Производството започва през 1992, като това е точно 20 години отсъствие на 4 местен кабриолет на Мерцедес в средния клас. Базиран е на купе модела, но с по-твърдо шаси редизайн на 1000 части. Всеки кабриолет се нуждае от 130 килограма допълнително метал към структурата, за да компенсира липсата на 28 килограмовия покрив. Вибрациите по шасито са елиминирани с 4 антивибрационни абсорбатори монтирани в обувката на левия амортисьор, рамката за покрива и в страничните ниши на багажника. Специално за 300 CE-24 Cabriolet линеен ролбар е монтиран зад задните седалки, който само за 0.3 секунди изнася перпендикулярно в случай на преобръщане. Симултативно той е служел и като преграда за слънцето на задните пътници и е може да се изправи ръчно. Конструкцията на гюрука изобилства с добре обмислени технически детайли. Издърпан, прецизната структура, която тежи 43 килограма и има 27 свързани части в 34 точки, заема 80 литра от багажника, оставяйки достатъчно място за багаж. Големият отоплен заден прозорец, направен от сигурно стъкло е монтиран наравно с външния слой на кожата с двойна рамка, позволявайки необезпокоявано задно виждане. За подобряване на операцията със свалянето на гюрука, като опция се предлага електрохидравлична система. Десет клапана и 12 електрически релета контролират перфектното сваляне с въртящи движения и коректно зацепване на заключващите механизми, контролирайки затвореното състояние по време на движение на автомобила.
1992: два милиона произведени автомобила
През юни 1992 двумилионния автомобил от серия 124 напуска завода. Само няколко седмици по-късно модела получава нов фейслифт. Този път Мерцедес се концентрира върху двигател и оборудване. Всички бензинови двигатели са с по 4 клапана на цилиндър. 4 цилиндрови агрегати 2.0литров при 200 Е(100 kW/136 к.с.) и 2.2 литров 220 Е (110 kW/150 к.с.) са от М 111. Новите двигатели са с повишена мощност, по-голям момент при всяка скорост и по-добра икономия като вредните емисии са също намалени.
Като приемник на 6 цилиндровия 2 клапана на цилиндър и и 3.0 литровия 4 клапана на цилиндър, 4 клапановите двигатели са вече в 2.8 литровия 280 E (145 kW/197 к.с.) и 3.2 литровия 320 E (162 kW/220 к.с.). Тези двигатели произлизат от М104, но с променено съотношение в отвора на цилиндрите. Новият 2.8 литров превъзхожда двигателите с 2 клапана на цилиндър от М 103 с повече мощност и момент, без това да се отразява на разхода на гориво. В 3.2 литровия, който вече е монтирван и в S класата, мощността е същата като при стария 3.0 литров, но е достигната при по-ниски обороти. Въпреки очевидното преимущество на новите двигатели, старият 3.0 литров остава в експлоатация при 4MATIC и кабрио моделите. Стандарт при този фейслифт, от октомври 1992 година са въздушна възглавница, централно заключване, електрически огледала. В допълнение 4 цилиндровите модели са с 5 степенна трансмисия без допълнително оскъпяване.
400 Е вече и в Европа
Този вариант на 124 е бил произвеждан повече от година за експорт за Щатите и Япония. Двигателят е 4.2 литров, V8, с 4 клапана на цилиндър с мощност 205 kW (278 к.с.) и е познат от S класата. Неговите характеристики не могат да достигнат тези на 500 Е, но са също впечатляващи: 0-100 км/ч за 6.8 секунди и отново с електронно ограничение на скоростта до 250 км/ч. Външно само обозначителната табела различава модела от другите в серията. Под "кожата: обаче структурата на шасито е модифицирана, за да събере по-големия двигател и част от окачване и спирачна система е взета от SL моделите. Изпусквателната система е същата като при 500 Е.
1993: дизел с 4 клапана на цилиндър
За първи път в света, технологията с 4 клана на цилиндър навлиза и при дизеловите модели през 1992 година. Новата технология не само повишава момента и мощността при по-голям диапазон на оборотите, но понижава разхода на горива с 8 % и емисията на вредните газове с 30 %. Мерцедес променя само 5 и 6 цилиндровите атмосферни двигатели до новата 4 клапана на цилиндър технология. Двулитровия, 4 цилиндров и двата турбо двигателя остават с по 2 клапана. Чистият въздух към въздушният филтър се поема през отвори в предния десен калник, както е и при турбодизеловите варианти. От юни 1993 всички дизелови модели на 124 са със стандартен катализатор и рециркулация на отработените газове.
Като част от модернизацията на моделите 2.8 литровият, 6 цилиндров двигател на 280 Е отново е модифициран, но този път е просто въпрос на нова технология. Мощността е намалена с 3 kW (4.1 к.с.) дo 142 kW (193 к.с.), за да направи по-евтина гражданската застраховка в Германия.
Модернизиран дизайн
От юни 1993 дизайнерите на Мерцедес преработват купетата на 124, като ги модернизират и адаптират до другите серии. Най-забележителна е предрадиаторната решетка, включваща много повече хром в сравнение с предишния дизайн, както и преместване на звездата на капака, както е при S класата. Също предните мигачи са с безцветно стъкло, а задните с двуцветно. Промени има и във формата на задния капак, защитните детайли на броните са боядисани в цвета на другите разглобяеми детайли и задната броня е удължена до отвора на задните колела в калника.
От среден клас към Е-класа
Новото обозначение на серия 124 започва от юни 1993 година. Аналогично на S и новата C класа, средният клас е с обозначение Е класа. Моделното обозначение следва и друга система за обозначение при която буква документира принадлежността към коя класа и 3 цифри в зависимост от двигателя. Буквата Е, която преди се е използвала за инжекционните бензинови двигатели потенционално е можело да бъде причина за объркване, но тъй като вече няма карбураторни модели, тази абревиатура е изоставена. Мерцедес изоставят и практиката за обозначение на купе и комби моделите, тъй като това е достатъчно очебийно от формата им.
При дизеловите модели "Diesel" или "Turbodiesel" заменя предишния буквен знак. Така например 300 D вече е с обозначение "E 300 Diesel". Все пак думата"Diesel" отдясно на капака е можело да не бъде изписана при желание. 400 Е вече е E 420, но модела не се различава само с обозначението, но и с 2 технически детайла: 16 инчови ляти джанти с 8 дупки с по-широки гуми 215/55 ZR 16 са стандарт и по-големи спирачки отпред, взети от модела SL.
През 1993 се появява и топ модела E 60 AMG, с 6 литров V8 M 119 двигател. Мощността е 280 kW (381 к.с.) при 5,600 оборота. Купе и кабриолет моделите също са преработени от AMG: E 36 AMG е с 200 kW (272 к.с.) при 5,750 оборота.
Довиждане на първата Е класа
През юни 1995година, две години след последния фейслифт, Мерцедес представя наследникът на на 124 - Е класа W210. Производството на 124 приключва малко след това - между юни и август 1995, в зависимост от модела. Комби модела е произвеждан до 1996, а E250 Diesel и E220 като компект от части за сглобяване в град Pune, Индия.
Кабриолетът, който след фейслифта е с моделите E 200 Cabriolet, E 220 Cabriolet, E 320 Cabriolet и E 36 AMG Cabriolet продължава да бъде произвеждан до 1997 година. През единадесетте години на производство са произведени 2 058 777 лимузини, 340 503 комби, 141 498 купета, 6 343 кабриолета, 2 342 дълги бази и 6 398 шасита за специални каросерии, или всичко 2 555 861 броя.