{include_content_item 2218}- Mercedes-Benz въвежда наименованието Е-класа в серия 124
- Голямо разнообразие от модели и варианти на купето
- Иновации варират от 4MATIC до чисти дизелови двигатели
Когато Mercedes-Benz представи серия 124 седан през ноември 1984 година тя грабнала вниманието на дилърите и на обществеността. Но тази премиера преди 25 години няма да е последна, за времето на производството до 1997 г. серия неизменно е ъпгреидвана с новости. И за първи път през зимата на 2009, моделът 124 предприе първите си стъпки към превръщането си в Млад Класик. От 1993 г. серията 124 е означена като първия E-клас, това е първият лек автомобил Mercedes-Benz с функцията 4MATIC автоматично задвижване на всички колела появила се през 1985, а през 1990, Mercedes-Benz 500 Е стана първият средноразмерен модел на марката оборудван с V8 двигател. Тези етапи осигуряват рамката за биографията на този моделна серия, която изглежда не само като Седан, комби, купе и кабриолет, но също и като шасита Седан версии с дълго междуосие, и като такъв служи за основа на шест основни играча - моделни инициативи на Mercedes-Benz. mercedes-bulgaria.com©
Първото поколение на този средноразмерен седан направи своя дебют в края на ноември 1984 г. в Севиля, Испания. Mercedes-Benz представи дългоочаквания нов седан (W 124 серия) в горния среден сегмент с моделите 200 D, 250 D, 300 D, 200, 230 Е, 260 Е и 300 Е. В допълнение е и версията 200 E специален експорт за Италия. По отношение на дизайна и проектирането са използвани редица елементи от модела 190 (W 201), предшественик на C-класата на пазара от 1982. Паралела с компактния клас беше очевиден, например, при използването на високо якостна стомана и други материали за намаляване на теглото.
Независимо от олекотения дизайн, инженерите на Mercedes-Benz, направели по-нататъшни подобрения на безопасността на модела - благодарение отчасти на иновативни методи за проектиране и развитие. За пример, серия 124 е първият модел на превозното средство, подложени от Mercedes-Benz не само за класически краш тестове, но също така и на компютърната симулация на злополука. Пътническата клетка е изключително твърда по отношение на страничен удар и устойчиваст и издържливост на преобръщане, и е оборудван с гениални предни и задни буферни абсорбиращи удар зони. Салона на средоразмерната серия също отговаря на критерия за асиметричен челен сблъсък с 40% припокриване при 55 км/ч. В допълнение, потенциалните зони за контакт с пешеходци и велосипедисти са били проектирани да абсорбират енергията на сблъсъка ако възникне такава ситуация.
Елегантни линии за засилване на екологичните показатели
Разработен от Бруно Сако (Bruno Sacco), Джоузеф Галитзендорф (Joseph Gallitzendörfer) и Петер Пфайфер (Peter Pfeiffer), логиката на дизайна на седана беше прагматичен и функционален. Характерния заден край, например, е особено изгоден от гледна точка на теглене. Аеродинамичната оптимизация в новите седани (коефициент на въздушно съпротивление от Cd = 0,44 в серия W 123, до Cd = 0,29 или 0,32 в серия W 124, в зависимост от типа двигател) намалява значително разхода на гориво в сравнение с предшестващия модел. През 1984 там са били още няколко разлики в дизайна между могъщия шест-цилиндров модел и четири-цилиндрови варианта с умерена мощност. Външно всички модели от серията са идентични, с изключение на задния шумозаглушител, който при шест-цилиндровите модели е с два накрайника, и допълнителните вентилационни отвори в предния спойлер на 300 D и моделите оборудвани с климатик.
Инженерите разработват от нулата множество двигатели за серията 124. Всички нови, например, шест-цилиндровите двигатели с директно впръскване за моделите 260 E (125 кВ/170 к.с.) и 300 Е (140 кВт/190 к.с.). Всичките три дизелови двигатели за новото
124 дизелово поколение - 200 D (53 кВт/72 к.с.), 250 D (66 кВт/ 90 к.с.) и 300 D (80 кВт/109 к.с.) - са били проектирани като модулна серия. Ексцентричната еднораменна чистачка за почистване на предното панорамно стъкло направи своя дебют в W 124. Тя чисти 86% от площа на предното стъкло - най-голямата почиствана площ в света на леките автомобили по време на стартирането на W 124. Изключителните пътни характеристики от друга страна, са били предоставени от експериментираната и проверена концепция на предната и задната ос в дизайна на компактния клас. Това включила амортисьор в отдилнж гнездо, независимо окачване отпред с функция контрол анти-гмуркане и независимо многораменно (multi-link/мулти-линк) mercedes-bulgaria.com задно окачване.
Големият брат на седана: комбито
Историята на серията 124 се характеризира с ненадминато дотогава разнообразие от модели, стилове на купето и иновации. Представянето на комбито (S 124 серия) през септември 1985 по време на международно автомобилно изложение (IAA) във Франкфурт на Майн представлява важна стъпка към разширяването моделното семейство 124. Комбито до голяма степен съвпада със Седаните по отношение на технологичните и стилистични дизайнерски решения. Освен промените в задната част на покрива, и други съпътстващи промени, не е имало различия в коросерията. Единствените промени в основните възли, спирачна система и шасито са да се адаптират към увеличения полезен товар, в останалите случай те са взети от Седаните почти непроменени. В зависимост от използвания двигател, коефициента на въздушно съпротивление на модела комби варира от Cd = 0,34 до 0,35.
Ако е възможно, дизайнерите инкорпорират в комбито стандартите за безопасност, постигнати в седаните. По-специално, те използват най-новите находки от изследвания в областта на безопасността при развитието на задния надвес на каросерията на комбито, критичната област отзад където купето свършва. Един пример за това е резервоара за гориво, които имал наклонена набраздена повърхност. Това гарантира, че в случай на удар в задната част деформиращите зони на задните надлъжни греди, ще подведат резервоара и той ще бъдат изместен надолу като кабелите ще са обезопасени кабели, за да се избегне възможността за контакт с пътната настилка.
Тясната връзка между седана и комбито е очевидна в двигателите, с които са оборудвани те. Оригинално гамата на комбитата се състои от осем модела, които - с едно изключение - използват двигатели, които също така включени при седаните. 3-литроия шест-цилиндров турбодизелов двигател, използван в 300 TD TURBO с мощност 105 кВт/143 к.с. е разработен от инженерите на Mercedes-Benz на база атмосферния агрегат при седаните. В тази променена форма, турбо двигателя с компресионно запалване, е бил използван в експортната версия на 300 SDL при S-класата.
Шофиране на двуврата елегантност: Купето
През 1987 Mercedes-Benz разшири моделната гама на серията 124 още повече. Първо, през март, два варианта на Купе модели, направили своя дебют на автомобилното изложение в Женева, като така броя на разновидностите на каросериите станал три. Както и при 123-серия, тук също имало близки технически и стилови прилики с лимузина. Въпреки това, базовото сглобяване на тези нови модели беше променена по такъв начин, че при Купето междуосието е по-късо с 8,5 сантиметра. Това идва да подчертае спортния характер и да направи модела с две врати напълно независим вариант на каросерия от гледна точка на дизайн и форма.
Усилени предни колони, странични прагове и врати, и използване на особено висок процент на висококачествени и якостни стомани служи за компенсиране на липсата на средни колони. Един характерен елемент в дизайна, който различава купета от другите варианти на каросерия са пластмасовите планки с интегрирани хромирани лайсни. Разположени между двете колесни арки на височината на бронята, така се създаде визуална връзка между предната и задна броня особено след като са боядисани в контрастиращи цветове - металик.
Моделната гама първоначално включваше моделите 230 СЕ и 300CE. Техните двигатели, един 2,3-литров четирицилиндров агрегат и 3-литров шест-цилиндров с механично/електронно управление на впръскването на горивото, са същите, както в съответните версии лимузини. И по отношение на всички други механични компоненти, купета са идентични с четирите вратите си колеги. Единствените видими характеристики, които ги отличават от другите модели са сдвоената изпускателна тръба на шест-цилиндровия мотор и промененото място на задния капак за регистрационната табела.
За радост от шофиране на открито: кабриолета
През септември 1991 Mercedes-Benz пуска премиера на друг вариант каросерия, 300 CE-24 Кабрио, чието производство започва през 1992. След прекъсване от около 20 години, в средния клас отново е на разположение четири-местен кабриолет. Колата е на базата на купе, въпреки че подготовката за ролята на превозно средство с подвижен покрив е отнела значително инвестиционно проектиране. Около 1000 части трябва да се преизчислят само за укрепване на шасито. За пример, в предните колоните са заварени вътрешни профили на най-слабите им места за постигане на по-голяма здравина и твърдост.
Пълна система за безопасност е постигната чрез комбиниране на тези предни колони с автоматичен ролбар. Създаден специално за 300 СЕ-24 Кабрио и разположен зад задните седалки, този линеен ролбар излиза почти вертикално нагоре, в рамките на 0,3 секунди от началото на преобръщането. Напълно прибиращия се мек покрив съдържа в себе си огромно богатство на гениални технически подробности - включително, например, отопляемо задно стъкло, изработено от безопасно стъкло и с двойна рамка монтирано към външната кожа, като предлага сигурна видимост на зад.
За специални цели: шаси с частичен корпус
Както е било прието при средно размерните модели на Mercedes-Benz в предходните десетилетия, шасито в серията 124 също е предвидено за дооборудване със специфична каросерия в зависимост от нуждите на съответните местни или чуждестранни производители на каросерии. То е можело да се развие като линейка и катафалка или друго превозно средство със специално предназначение. Новото тук обаче е, че тези шасита са вече на базата на комби модела, произведени в същия завод в Бремен. В допълнение към нормалната дължина на превозното средство, имаше и по-дълъг вариант с удължено междуосие. От 1989 насам е имало и лимузина със дълго междуосие. Тази шест врата версия е с 80 сантиметра по-дълга от серийната лимузина в цялостната дължина и междуосието.
Важни събития за безопасността и опазване на околната среда
124 серия, въведе многобройни технически постижения. Сред най-забележителните премиери, е въвеждането на автоматичната система 4MATIC за четири задвижващи колела през 1985. Тази система на задвижване на всичките колела включва комплекс електронен блок за управление и допълнително предно задвижване с раздатъчна кутия и диференциал. В допълнение към автоматичното 4MATIC-задвижване на четирите колела, концепцията "Мерцедес-Бенц динамично управление" включва също и диференциал с автоматичен блокаж (ASD) и система за контрол на занасянето при ускорение (ASR) - което означава, че в този пакет Mercedes-Benz предлага три степенна автоматична електронна динамична системи за управление – всяка от системите използва сигналите от антиблокиращата спирачна система ABS.
Също така през 1985 марката от Stuttgart предлага като опция система за контрол на емисиите с трипътен каталитичен конвертор, за всички модели с бензинови двигатели в серията 124, с изключение на модела 200, оборудван с карбуратор. От септември 1986 оборудването със каталитичен конвертор става стандарт, и дори за карбураторния модел от серията 124 е вече на разположение тази система за контрол на емисиите.
Развитието на серията
По време на дванадесет-годишен период на производство на серия 124 тя редовно бе подобрявана и доразвивана от инженерите на Mercedes-Benz. Това си проличава както в появата на нови модели така и в техническите иновации. Те включват например, 300 D Turbo и 300 D Turbo 4MATIC лимузини, въведени през 1987 с турбодизелови агрегати от съответните комби модели. След това през 1988 в Париж на автомобилното изложение е представен 200 E (до момента се произвежда само за италианския пазар) и 250 D (оборудван с модифицирана версия на турбо дизелов 2,5-литров двигател от компактния клас- W201).
През септември 1988 Mercedes-Benz въведе елови двигатели за 250 D и 300 D Turbo с нов дизайн на предкамерите и наклонени дюзи за по-ефективно изгаряне. Това намалява емисиите на твърди частици (сажди) и в същото време увеличава мощността. Освен това, през септември 1988 всички модели от серията са със увеличено оборудване включено в стандартния пакет, включително анти-блокираща система на спирачките (ABS) и отопляемо дясно външно огледало за обратно виждане.
Като част от инициативата "Дизел '89", през февруари 1989 атмосферните дизелови леки автомобили са оборудвани с преработени двигатели. Те също включват новите предкамери с наклонени дюзи, която е довела до подобряване на нивата на емисиите и на мощността. Емисиите са допълнително намалени с помощта на сложна система за контрол на емисиите (AGR), която съчетава в себе оксидиращ каталитичен конвертор, специално предназначени за дизелови двигатели с внимателно настроена рециркулация на отработилите газове агрегат. Тази високо ефективна система е на разположение от октомври 1990 като допълнително оборудване за модели с дизелови атмосферни двигатели и шест месеца по-късно и за турбо моделите.
Първият фейслифт на модела
През септември 1989 Mercedes-Benz представи напълно преработен модела си за средноразмерен клас на IAA международно автомобилно изложение във Франкфурт. В центъра на вниманието на преработения модел е усъвършенстване на стилистични промени в корпуса и нов дизайн на интериора. Най-отличителната черта на facelifted моделите са страничните пластмасови лайсни с интегрирани хромови ленти. Новият дизайн на интериора, е ориентиран около новите седалки и многото подобрения в отделните детайли.
Преработената моделна програма за серия 124 предлага пет изцяло нови модели. Сега за лимузина, купе и комби се предлага 3-литров, шест-цилиндров двигател с четири клапана на цилиндър и регулируем разпределителен вал на входящите клапани, взет от модела 300 SL-24. Но предвид на различни условия при инсталацията не е било възможно да се инсталира на същия каталитичен конвертор от SL в 300 Е-24, 300 CE-24, и 300 ТЕ-24 моделите. Поради тази причина мощност е намалена до 162 кВт/220 к.с. - 8,1 кВт/11.01 к.с по-малко, отколкото в спортната кола (170 кВт/231 к.с.).
Наред с тези топ модели от серията, компанията от Щутгарт също въведе и четвърти вариант на каросерията в средноразмерния клас - Седан с дълго междуосие. Така бива възстановена програмата за продажби на дълга версия след прекъсване от четири години. Удълженото шаси е разработена в тясно сътрудничество с фирма за каросерии Binz със седалище в Lorch (Лорх), които след това се грижат за серийно му производство. Междуосието е увеличено с 80 сантиметра до 3,60 метра, а общата дължина нараства също със 80 см. За разлика от предшествените модели, във вариант дълго междуосие 250 D и 260 E имат по шест врати и пълноразмерна централната седалка, която от гледна точка на дълбочината на седалката и височина на облегалката почти съвпаде с тази в задната част. Серийно производство на лимузините с удължена база започна през май 1990.
Супер спортна кола от средно размерна серия
Своето изключително величие като лимузина, 500 Е демонстрира при своя дебют на автомобилното изложение в Париж през октомври 1990 - това е новия топ модел в серия 124, а също и първият E-клас оборудван с двигател V8. Серийно производство започва през февруари 1991. Външно 500-E на пръв поглед не се различава до останалите семейни модели. Това обаче не може да се каже за същността. Новодошлият е оборудван с V8, 5-литров с по четири клапана двигател, генериращ 240 кВт/326.4 к.с., за чиято основа е използван проверения и доказал се агрегат от 500 SL успяващ да направи спиращо дъха изпълнение. Лимузината с новия двигател куплиран с четири-степенна автоматична скоростна кутия може да достигне 100 km / h, от място за 5,9 секунди, максималната скорост е автоматично ограничена до 250 км / ч. Стандартно оборудване включва и контрол против буксуване (ASR) за предотвратяване на приплъзването на задвижващите колела дори при пълно ускорение.
За да се подобри качеството на отделяните емисии, обемът на двойния каталитичен конвертор е увеличен от 3,9 на 5,8 литра; системата е подкрепена от вторично впръскване на въздух и рециркулация на отработените газове. 500 Е за първи път използва нов вариант на V8 четири клапанен агрегат, отличаващ се с различна инжекционна система за впръскване на горивото, модифициран картер, Bosch LH-Jetronic електронно контролирана система за впръскване на гориво и блок на двигателя със същата височина като блока на двигателя при 4,2 литровия вариант .
Отличителни черти на 500Е, включват едва доловимо нарасналите надвеси на арките на калниците, фарове за мъгла интегрирани в предната броня и 16-инчови алуминиеви джанти дизайн с осем дупки с гуми 225/55 ZR 16. Шасито е с 23 милиметра по-ниско в сравнение с другите модели, и за да се компенсира приклякането при натоварване, задната ос е оборудвана стандартно с хидропневматично със самостоятелно изравняване задно окачване.
Два милиона продадени броя от Бестселъра преди втория фейслифт
Дву милионния автомобил от серията 124 слезе от производствената линия през юни 1992. Само няколко седмици по-късно модела от средноразмерната серия е подложен на втора преработка. Този път Mercedes-Benz поставя акцент върху двигателя и оборудването. Бензиновите версии са с изцяло ревизирана гама от двигатели, като сега са изцяло със по четири клапана на цилиндър. Това означаваше, че всичките четири и шест-цилиндрови еагрегати, сега имат едно и също бутало, което прави производството по-гъвкаво и икономично.
Освен от новата гама двигатели за бензинови модели, усъвършенстването също включва значително увеличен пакет стандартно оборудване за всички средноразмерни модели. През октомври 1992, стандартното оборудване включва въздушни възглавници, централно заключване и електрически регулируеми външни огледала от двете страни. В допълнение, четири-цилиндровите модели са оборудвани с пет-степенна скоростна кутия без допълнителни разходи.
Новият модел 400 Е се появи на европейския пазар по същото време като фейслифтовите средноразмерни модели. Този вариант на W 124 е произвеждан от септември 1991 за износ в САЩ и Япония. Като новият топ автомобил в гамата на голямо обемните модели, колата може да се похвали с познатия 4,2-литров V8 двигател с четири клапана на цилиндър и мощност от 205 кВт./ 279 к.с.
През 1993 за първи път в света беше използвано технологията от четири клапана на цилиндър в пет и шест-цилиндрови атмосферни дизелови двигатели. Това осигурява не само увеличен въртящия момент и мощност, но също така намалява разхода на гориво при пълно натоварване с до 8 процента. Освен това оптимизирането на процеса на горене означаваше, че отработени емисии твърди частици са намалени с 30 на сто.
Промяна на името за серия 124: първия E-клас
Новата номенклатура, влеза в сила за серия 124, считано от началото на продажбите на новите фейслифтови модели през юни 1993. В съответствие с означенията на S-класата и новата C-класа, на средноразмерната категория отсега нататък е преименувана на Е-класа. Това означава, че моделното наименования сега също следва да се промени, съответния клас, към който принадлежи автомобила вече следва да е отбелязан с буква от азбуката. Тази буква е последвана от три-цифрен номер,който както преди това означава обема на двигателя. Кодирането на вида каросерия като купе и комби сега било изоставено, тъй като те са ясно различими. В случай на модели задвижвани от дизелов агрегат, думите "Diesel" или "Turbodiesel", поставени след три-цифровия номер заменя по-ранните съкращения. Така например 250 D става Е 250 Diesel.
Заедно с промените в номенклатурата, най-забележителната черта на промяна на моделите е радиаторната решетка и предния капак, преработени в съответствие със S-класа. Така наречената интегрирана радиаторнарешетка е с много по-тънка хромирана рамка в сравнение с предходнаия дизайн, а звездата на Мерцедес се оказа позиционирана – както и при лимузините от S-клас - на капака на двигателя. Фарът също е променен: предните мигачи са с безцветни лещи, а задните са с дву-хроматично покритие.
Променени са също така формата на задния капак, джанти и брони. Стоманените джанти са със профил от шест отвора и корнизите на бронята сега са в същия цвят като останалата част. Корнизите на задната броня вече стигат до арката на задното колело.
Някъде по това време се появи на сцената E 60 AMG като новия топ модел на гамата, предлаган от придворния тунер на компанията разполага със 6-литров V8 двигател М 119. Този спортен седан развива 280 кВт/ 381 к.с. при 5600 / мин. AMG, също преработиха и купе и кабриолет модели: те също се появяват на пазара през 1993 като E 36 AMG, генерирайки 200 кВт/272 к.с. при 5750 / мин.
Край на производството, началото на кариерата като Млад Класик
През юни 1995, две години след подлагането на последния фейслифт, Mercedes-Benz представи E-класа седан от серията 210, наследник на серията 124. Производството на седаните от серия 124 приключва скоро след това, в зависимост от модела между юни и август 1995. Производството на комби продължава до 1996. Mercedes-Benz също продължава да произвежда CKD (“completely knocked down” - "напълно изведен от употреба") на части Е 250 Diesel и Е 220 до 1996 и да ги доставят за окончателен монтаж на Pune в Индия. Най-последен от производствената линия слиза Кабрио през 1997.
За период от повече от единадесет години, данни за производството са в размер на 2 058 777 седана, 340 503 комби, 141 498 купета, 6 343 кабриолети, 2 342 седана с дълго междуосие и 6 398 шасита с частична каросерия за специални цели на инвеститора – или общо 2 555 861 автомобила.
С края на производството, фирмата от Щутгарт отвори нова глава в "auto”-биографията на тяхната 124 серия. Със своите класически линии и множество варианти на купето, серията вече е започнала да се утвърждава като един привлекателен Млад Класик.
И на 25-тия си рожден ден през 2009, първите коли от серията официално ще получат ранга на "youngtimer" или последните класики - парче от автомобилното наследство с младежко излъчване. Това е отразено и в събраната от Mercedes-Benz колекция Млада класика, където автомобили мечта като Е 500 и 300 CE чакат мото ентусиастите за екскурзия по алеята на паметта, за да съживят историята на серията 124.