Роден: 30 Януари 1901 в Remagen
Починал: 28 Септември 1959 в Kassel
Rudolf Caracciola е роден на 30 януари 1901 в Remagen. Като малък той е пленен от коли, получавайки първото си преживяване зад кормилото на „стар 16/45 Mercedes" по време на Първата Световна война, когато взема решение да стане състезателен пилот. По време на стажантството си в Fafnir-Automobilwerke в Aachen, той участва през 1922 година в ралито Avus в Берлин (финиширайки четвърти и общ победител в класа) и Opelbahn състезанието в Rüsselsheim (победител). След спречкване с офицер от Белгийските окупационни сили Caracciola напуска Aachen и става представител на Fafnir в Дрезден. През 1923 година той е победител в Берлин на ADAC (главният Германски автомобилен клуб) управлявайки Ego.
През 1923 Caracciola се присъединява към Daimler-Motoren-Gesellschaft като продавач на коли в Дрезден. Позволено му е да участва в състезания с тогавашният състезателен автомобил Mercedes 6/25/40 к.с. Успехите, които постига включват победа в туринг класа през 1923 на ралито ADAC Reichsfahrt. През 1924 той е победител в своя клас на няколко състезания и осигурява обща победа в Teutoburgerwald надпреварата. Това е и годината в която той среща бъдещата си съпруга Charlotte, наричана още Charly.mercedes-bulgaria.com
През 1925 година Caracciola е победител в осем състезания зад кормилото на Mercedes 24/100/140 к.с. През 1926 побеждава Германския Grand Prix с осем цилиндров състезателен Мерцедес. Точно в това състезания той показва брилянтни пилотски качества в неблагоприятното време. Победата е като перфектно написана книга, показвайки невероятен контрол от „Майсторът на дъжда” (Rainmaster), както по-късно става известен. Паричната награда дава на Caracciola икономическа независимост. Той се жени за Charly и през януари 1927 година отваря Mercedes-Benz представителство в Берлин, като не престава да се състезава. През същата година Caracciola в новия 26/170/225 к.с. Mercedes-Benz S модел – състезателен туринг автомобил с премиера на Nürburgring. За годината той побеждава в 11 общи състезания и в класа си. През 1928 година Caracciola побеждава в 5 състезания с Mercedes-Benz SS и продължава победната си серия с новия туриър 27/180/250 к.с. SSK модел. През 1929 с Mercedes-Benz SSK открива сезона с трето място на Monaco Grand Prix, а по-късно побеждава със същият автомобил в International Tourist Trophy в Ирландия в изливащ се изведро дъжд със средна скорост от 117.2 км/ч.
Победител в Италия
Caracciola финишира първи в класа си през 1930 година на Mille Miglia. Следващата година той отново побеждава вече със състезателния 27/240/300 к.с. Mercedes-Benz SSKL, правейки го първият чуждестранен пилот някога правил това. След 16 часовото състезание от Brescia до Rome и обратно той и другият пилот Wilhelm Sebastian финишират на 13 април 1931 като победители със средна скорост от 101.1 км/ч. През 1931 година Caracciola побеждава също и в Германската Prix на Nürburgring –друго дъждовно състезание и отново се окичва с титлата на Европейски шампион за планиански спортни автомобили.
След оттеглянето на Mercedes-Benz от състезанията, Caracciola преминава към Alfa Romeo. В 2.6 литровия monoposto, той печели в Германската и Монца Grand Prix, а през 1932 и на Eifel. Отново печели титлата Европейски шампион за спортни автомобили за катерене както и Международен Alpine шампион. Тогава, през 1933 година Caracciola и Louis Chiron етаблират независимата "Scuderia C.C.", но той претърпява сериозна катастрофа по време на тренировка за Grand Prix на Monaco. Това го принуждава да се оттегли от състезания за цялата година. Същата зима жена му бива убита от лавина.
Daimler-Benz подписва отново с Caracciola за сезон 1934 година. За новата 750 килограмова формула Щутгартската компания пуска състезателния W 25 – първата Сребърна стрела. На италианската Grand Prix, състояла се на 9 април, Caracciola все още с болки от катастрофата и водещ в състезанието преотстъпва пилотското място на Luigi Fagioli след 59 обиколки, който спокойно завършва състезанието с победа. На 23 септември, на Испанската Grand Prix Caracciola завършва втори, като конкуренти на Mercedes-Benz се явяват Auto Union. Тези две марки ще доминират и в следващите години.
През 1935 година в огромна жега Caracciola побеждава в Grand Prix на Tripoli. Това бива последвано от победи в Eifel (16 юни), Grand Prix на Франция (23 юни), Белгия (14 юли), Швейцария (25 август) и Испания (22 септември). Финишира втори в Grand Prix на Барселона (30 юни) и трети на Германската Grand Prix (28 юли). През 1935 той е Европейски и Германски шампион. Mercedes-Benz побеждава в 9 от 14те Grand Prix през сезона, като шест от тях са спечелени от Caracciola. Но неговата серия от успехи привършва през 1936 година. Въпреки че Caracciola започва с победа в Монако (13 април) в лоши метеорологични условия, новия дизайн на W 25 с по-къса база, постепенно създава все повече проблеми. "Caratsch" повтаря успеха си от Монако по време на Grand Prix на Тунис (17 май – победител), Барселона (7 юни – втори) и Триполи (10 май – четвърти). На Германската Grand Prix Caracciola и Luigi Fagioli успяват да се класират едва пети. Звездата на този сезон е Bernd Rosemeyer, който печели Европейския шампионат за Auto Union.
През 1937 година Caracciola се завръща на върха на Европейския мотоспорт. 750 килограмовата формула е продължена за още една година и Daimler-Benz разработва нов автомобил - W 125 – специално за този сезон. В единичния кокпит Caracciola печели своята втора Европейска шампионска титла. Успехите през този сезон са победи в Германия (25 юли), Швейцария (22 август), Италия (12 септември) и Masaryk Grand Prix – Бърно (26 септември). В допълнение Caracciola успехи на състезанието Eifel (13 юни – втори), Германското планинско Grand Prix (1 август – трето място), Монако (8 август – втори), и Donington Grand Prix (2 октомври – втори). Освен Европейски шампион той си осигурява и титлата Германски шампион на пътни състезания. В откритата формула Avus в Берлин на 30 май, Mercedes-Benz се състезава с друг концепт, включващ 3 Mercedes-Benz W 25 с аеродинамични обтегатели. Caracciola побеждава зад волана на един от тях. Същата година се жени за Alice Hoffmann.
Рекорди в нови измерения
През януари 1938 година подобряването на рекорди отново излиза на преден план. През изминалите години Caracciola поставя няколко рекорда на магистрали и на овални писти. Този път на магистралата Frankfurt-Darmstadt той постига скорост от 432.7 км/ч. И досега това е рекорд за най-висока скорост по обществени пътища. Този рекорд е последван от голяма трагедия, когато неговият съперник на пистите, но приятел в живота Bernd Rosemeyer загива в опита си да го подобри с автомобил на Auto Union.
Нова Формула започва през 1938 година, при която се поставя ограничение на двигателите до 4.5 литра без турбо и 3 литра със. Daimler-Benz създава новия състезателен W 154 за 3 литровата Формула, чийто V12 двигател има максимална мощност от 453 к.с. През тази година Caracciola печели Coppa Acerbo (14 август) както и Швейцарската Grand Prix (21 август), в Grand Prix на Pau ( 10 април с Hermann Lang на второ място), Триполи (15 май - трети), Франция (3 юли – втори), Германия ( 24 юли с Hermann Lang – втори) и Италия (11 септември с Manfred von Brauchitsch – трети). Вече 37 годишен Caracciola печели за трети път Европейската титла и затвърдява своята репутация като най-успешния състезател на тази ера. За Grand Prix на Триполи, за което Daimler-Benz специално разработва 1.5 литровия W 165, Caracciola взема второ място след Hermann Lang –двойна победа за Сребърните стрели. Но главната състезателна кола за този сезон е подобрената W 154 с която Caracciola печели Grand Prix на Германия на 23 юли. През 1939 година той печели и титлата Германски шампион на пътни състезания, но Европейската титла е взета от обещаващият млад талант Lang.
Alice и Rudolf Caracciola преживяват Втората Световна война в новата си родина Швейцария, като Caracciola планува да се състезава в Америка след войната. През 1946 година обаче той катастрофира по време на тренировките за Indianapolis 500, а през 1952 последното състезание на което участва е Mille Miglia зад волана на Mercedes-Benz 300 SL, където завършва четвърти. Много тежка катастрофа слага край на активната му състезателна дейност по време на Grand Prix на Берн, след която Caracciola е закован на инвалидна количка дълго време след това.
През 1956 година на него му е връчена отговорността за продажбите на Daimler-Benz за Американците и британците стационирани в Европа. Само на 58 години Rudolf Caracciola умира в Kassel на 28 септември 1959 година. По случай 100 годишнината от неговото рождение е издигнат монумент в Remagen през 2001 година както и група завои на Nürburgring са кръстени на негово име.
Снимки на Rudolf Caracciola